Читать «Изхвърлени в морето» онлайн - страница 245

— Прав беше човекът — надвика свирката и калиопа Джордино.

— Кой човек? — попита с пълен глас Пит.

— Оня, дето каза „запазете си конфедеративните пари, Югът отново ще се възроди“.

— Извадихме късмет, че стана точно така — усмихна се Пит.

— Настигаме ги. — Това каза един много дребен, жилав мъж, който въртеше кормилото с диаметър метър и осемдесет с две ръце.

— Те загубиха скорост — потвърди Пит.

— Ако бойлерите не експлодират и милият ни стар любимец се задържи цял сред тези проклети вълни… — Мъжът на кормилото млъкна насред изречението, извърна едва забележимо голямата си глава с бяла брада и изплю тютюнева слюнка, улучвайки със съвършена точност месинговия плювалник, преди да продължи: — След две мили трябва да сме ги стигнали.

Капитан Мелвин Белчърън бе управлявал „Стоунуол Джексън“ в продължение на трийсет от своите шейсет и две години. Той знаеше наизуст всеки буй, завой и фар на пясъчен нанос и речен бряг от Сейнт Луис до Ню Орлиънс. Но сега за първи път извеждаше парахода си в открито море.

„Милият стар любимец“ беше построен през 1915 година в Кълъмбъс, на река Охайо, щата Кентъки. Той беше последният от този тип, който подклаждаше огъня на въображението през златните години на параходството и такъв като него никога вече нямаше да може да се види. Миризмата на горящи въглища, шумът на парния двигател и ритмичният плясък на перките на колелата скоро щяха да принадлежат единствено на историческите книги.

Плиткият му дървен корпус беше дълъг и широк, с размери осемдесет и два на тринайсет. Хоризонталните му, некондензиращи двигатели работеха с около четирийсет оборота в минута. Тежеше малко над хиляда тона и въпреки това газенето му беше само осемдесет и един сантиметра.

Долу, под главната палуба, четирима мъже, плувнали в пот и целите в сажди, яростно хвърляха въглища в пещите под четирите котела с високо налягане. Когато стрелката за налягането започна да пълзи към червената черта, главният инженер, свадлив възрастен шотландец на име Макджийн, овеси шапката си върху манометъра за парата.

Макджийн беше първият, който се съгласи да се включи в преследването, след като Пит извърши аварийно приземяване на вертолета в плитчините близо до Форт Джексън, прегази през водата заедно с Джордино и Хоган, и описа какво е положението. Отначало Макджийн не прикри неверието си, но когато видя раните им, надупчения с куршуми вертолет и чу от заместник-шерифа за мъртвите и ранените агенти на ФБР на няколко мили надолу по реката, той подкладе огъня в котлите, а Белчърън събра корабния екипаж и четирийсет души от Шести луизиански полк, които с викове и крясъци се качиха на кораба и издърпаха две стари артилерийски оръдия.

— Хвърляйте въглища, момчета! — пришпори Макджийн бригадата си от огняри. А той самият приличаше на дявол с козята брадичка и с рунтавите си вежди, осветени от трепкащите пламъци на отворените врати на пещите. — Ако искаме да спасим вицепрезидента, ще ни трябва повече пара.