Читать «Изоставен» онлайн - страница 6

— Татко — промърмори той сънено.

— Татко! — повтори подигравателно Петер и се засмя.

— Да — каза Джо. — Снощи ходих да видя баща си, Петер.

— Той знаеше ли немски, Джо? — попита учудено едно малко момиченце.

— Не, но приятелят му знаеше.

— Не е видял баща си — каза Петер. — Баща ти е много далече и никога няма да се върне. Може и да не знае, че те има.

— Как изглеждаше? — попита момиченцето.

Джо огледа стаята замислено.

— Татко е висок до тавана — каза накрая. — Раменете му са по-широки от вратата. — Той тържествуващо извади блокче шоколад изпод възглавницата си. — И е кафяв като това! — Подаде шоколада на децата. — Хайде, опитайте го. Има още много!

— Изобщо не изглежда така — възрази Петер. — Лъжеш, Джо!

— Татко има пистолет, колкото това легло. Почти — Джо се усмихна щастливо. — И оръдие, колкото цялата къща. Имаше още стотици също като него.

— Някой се е пошегувал с теб, Джо — обади се Петер. — Не е бил баща ти. Откъде знаеш, че не те е излъгал?

— Защото се разплака, когато ме остави. И обеща да ме вземе у дома оттатък водата, веднага щом може. — Той се усмихна весело. — Не като реката, Петер. Онова е повече вода, отколкото можеш да си представиш! Обеща ми и го оставих да си отиде.

Информация за текста

Kurt Vonnegut

D.P., 1953

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1280]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31