Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 56

— И с това днешната проповед приключи — каза Пола. — Как стои въпросът с моето местопрестъпление?

Тони въздъхна.

— Не получавам заслужена оценка тук. Толкова трудно придобита мъдрост, и докъде ме доведе тя? — той измъкна една снимка, на която тялото на Надя бе снимано в цял ръст. — Какво каза Гриша за травмите по тялото?

— Каза, че я е ритал ожесточено. Най-вероятно с ботуши с метални върхове.

— А има ли следи, които да подсказват, че я е тъпкал с крака? Спомена ли нещо за това?

— Подчерта, че убиецът има късмет, защото не се виждат следи от подметките му.

— Ето ни отново случай с куче, което не е излаяло през нощта — отвърна Тони. — Не е стъпвал върху тялото, което би било естествено, ако връхлетиш ожесточено върху някого, а той падне на земята. Риташ и го тъпчеш. Така че тук имаме противоречие. Лицето е размазано, превърнато в кървава каша, така че тя изобщо не може да бъде разпозната — това говори за неконтролируема ярост. Но фактът, че е внимавал да не я тъпче, предполага, че е действал съвсем съзнателно. Обмислил е действията си. Не иска да оставя следи. Не иска да бъде заловен.

— Защо е тогава тази прекаленост по отношение на лицето?

— Все още не мога да бъда сигурен. Според учебниците това означава, че иска да я унищожи като личност. Да я превърне във вещ. Да направи така, че тя да изгуби приликата си с човек, така че извършеното от него да не прилича толкова на убийство — защото тя не е човек, тя е вещ. Но това като че ли не отговаря точно на случая. Защото другото — залепването на срамните устни — това е израз на съвсем лично отношение. Това е заявление за собственост. „Приключих с теб, но никой друг не може да те има“. Това ми говори тази постъпка. Тук не става дума за обобщена ненавист срещу женския пол, това е нещо специфично, насочено конкретно към нея. И то противоречи пряко на идеята, че е размазал лицето й, за да я унищожи като личност — той загледа смръщено снимката, докато я въртеше в ръце. — Не знам, ще трябва още да помисля по този въпрос.

— Чудесно. Обичам нещата, които се случват, когато се размислиш. Е, приключи ли със снимките? Защото ще получа клаустрофобия тук. Има ли възможност да преминем в някакво пространство с размерите на нормална стая?

Тя му подаде чифт латексови ръкавици.

В антрето имаше три врати. Тони отвори най-близката и пред тях се разкри мъничка баня без прозорци с душ-кабина, тоалетна чиния и миниатюрен умивалник. Задържалият се в помещението мирис на козметика не можеше да надделее над тежката миризма на мухъл.

— Ще гледаме тук по-късно — каза той и бързо затвори вратата.

Следващата врата водеше към помещение, което служеше едновременно за дневна, трапезария и кухня. Отделните елементи на обзавеждането биха могли да създадат уютна, приветлива обстановка, ако не бяха наблъскани в два пъти по-малко от необходимото им пространство. Затова пораждаха вместо това усещане за теснота и претъпканост.