Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 54

Глас, който не приличаше на гласа на Крис, отвърна.

— Влезте.

Карол отвори вратата и прекрачи прага. Едва успя да забележи, че фигурата на единия стол беше Крис, когато жената, седнала на другия стол, скочи, и въпросително-дружелюбното й изражение незабавно стана враждебно.

— Съжалявам, мисля, че сте сбъркали стаята — каза Шинийд Бъртън. Гласът й беше мек и любезен, но лицето й изразяваше диаметрално противоположни чувства. Тя докосна с пръст устните си. — Ако позволите, ще ви упътя. — Прекоси стаята, на практика избутвайки Карол обратно през вратата. — Ще се върна веднага, скъпа — подвикна тя през рамо към Крис, която бе обърнала глава към тях. Лицето й приличаше на разкривена маска в розово и тъмнолилаво. Карол се бе опитала да се подготви за гледката, но тя все пак я потресе.

Шинийд затвори плътно вратата зад себе си и избута Карол по-надолу по коридора. Веднага щом се отдалечиха достатъчно, та гласовете им да не се чуват в стаята, тя се нахвърли върху Карол с глас, пресекващ от потискан гняв.

— Какво, по дяволите, правите тук? Надявах се да проявите достатъчно здрав разум и да не се мяркате насам. На какво си играете, да му се не види?

Карол отстъпи. Предишните й срещи с приятелката на Крис не я бяха подготвили за такава сцена.

— Исках да кажа, че съжалявам — заекна тя.

— Искали сте да кажете, че съжалявате? — ирландският акцент на Шинийд ставаше по-изявен с надигането на гнева й. — А не ви ли се струва, че е малко късно за тази работа? Партньорката ми едва не загина вместо вас, а вие чакате цели седмици и дори месеци, за да кажете, че съжалявате? На това му казват „след дъжд качулка“. Господи!

Карол почувства как гърлото й се стяга от напиращите сълзи. Но съзнаваше, че не бива да рухва. Очевидно сълзите нямаше да повлияят на Шинийд.

— Знам. Вярвайте ми, знам, че е така. Но не можах да събера сили.

Шинийд я прекъсна незабавно.

— Не сте могли да съберете сили? А как, мислите, се чувстваше тя, дявол да го вземе? Убийствените болки, ослепяването — та тя изгуби лицето си, за бога. И вие не сте могли да съберете сили! Трябваше да дойдете още на другия ден и да я молите на колене да ви прости.

— Току-що бях загубила брат си и снаха си — каза Карол.

— Това изобщо не подлежи на никакво шибано сравнение — гласът на Шинийд беше студен и твърд като камък. — Трябваше да дойдете тук още в началото.

Карол преглътна.

— Знам това, Шинийд. Никой не би могъл да се чувства по-посрамен и виновен от мен.

— Така и трябва. И така, вие не сте добре дошла тук. Не сте си заслужили правото да бъдете тук. Не ме интересува колко тежко е било за вас, за нея беше стотици пъти по-тежко. Други хора идваха, за да бъдат с нея, нали знаете. Пола и Кевин идват често. Отбива се и Сам, дори Стейси, компютърният гений, въпреки че е толкова затворена. А знаете ли освен това кой идва тук, точен като часовник? Тони. Идва при нея от самото начало. А вярвайте ми, той е човек, който не крие, че се чувства виновен. Но единственият човек, на чието присъствие тя държеше най-много, жената, която уважаваше повече от всеки друг ръководител, с когото бе работила, жената, за която в крайна сметка се пожертва — тоест вие, така и не се постара да се появи дори веднъж. Е, майната ви, Карол Джордан. Няма да допусна да се появите отнякъде сега, след като Тони свърши тежката работа вместо вас. Е, ще се измитате ли от тук, или да повикам охраната?