Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 58

— Е, намерихме отговор поне на един въпрос. Не вярвам изобщо да е заминавала за Полша. Никога не би оставила толкова храна да се развали в хладилника. Освен това със сигурност не се е прибрала през уикенда, точно навреме, за да бъде отвлечена. Ако беше така, най-малкото щеше да изхвърли развалените продукти.

Тони отново загледа корковото табло. На него имаше картичка от Ибиса. Той я свали от таблото. „Слънчево, евтино пиене, пълно с мъже!!! Трябваше да дойдеш, целувки, Ашли“. Той върна картичката на мястото й. Визитни картички от фирма за ремонт на компютри, от полски деликатесен магазин в Харистаун, шивашко ателие за поправки на дрехи и фирма за таксиметрови услуги. Тони знаеше, че криминалистите ще проверят всичко това. Най-вероятно търсенето нямаше да доведе до никъде. Но може би Ашли щеше да внесе малко цвят във фона, на който се е развивал живота на Надя.

Имаше две листовки, съобщаващи за концерти на групи в местни кръчми, разписание на автобус №183 — от Харистаун до Белуедър Скуеър, и карикатура на полски зидари. Най-накрая той насочи вниманието си към снимките. Изтрита по ъглите и избледняла цветна снимка от сватба — булка, младоженец и предполагаемите два комплекта родители.

— Майка й и баща й?

— Няма причина да предположим нещо друго.

На следващата снимка се виждаха три жени, прехвърлили ръце през раменете си — в нощен клуб или някаква кръчма, и трите, пийнали, гримасничеха пред обектива. Подобна снимка имат някъде в жилището си половината жени под трийсетгодишна възраст в Британия, спомен от някакъв празник с приятелки. Тони се канеше да продължи, но нещо продължи да чопли в съзнанието му, той отново взе снимката от таблото и я загледа по-внимателно.

— Тази в средата — каза той. — Струва ми се позната. Не мога да се сетя откъде. Не я познавам лично, но съм я виждал някъде — той вдигна поглед към Пола. Изражението й го озадачи. — Известно ли е коя е тя?

— О, да, Тони. Знаем отлично коя е тя. Тя е жертвата.

Объркването му беше съвсем явно.

— Това е Надя Вилкова?

19.

Бев нямаше как да прецени колко време е минало, откакто дойде в съзнание във фризера. В началото се опита да брои минутите — един слон, два слона… до шейсет и пак отначало, но се обърка. Мислите й постоянно скачаха от една ужасна възможност на друга. А под всичко това непрестанно пулсираше безпокойството за Торин. Как щеше да се справи без нея? Как щеше да се справя, ако тя никога не се върне при него? Дали щеше да отиде в полицията? Дали щяха да я открият навреме? Опита се да пропъди най-ужасните си фантазии, но нямаше как да избяга от тях. Изходът от такова затруднено положение рядко е добър.

Освен че загуби всякаква представа за времето, Бев се отказа и да съхранява достойнството си. Притесняваше я пълният пикочен мехур, но тя устояваше, докогато й беше възможно. После се запита защо толкова се притеснява. Беше затворена във фризер, облечена само с бикини, които не бяха нейни. Във всичко това нямаше и помен от достойнство. Какво щеше да промени това, че ще седи в локва от собствената си урина? Ако то отблъснеше човека, който я бе затворил тук, би било точка в нейна полза.