Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 34

Тя набра номера, цитиран за контакти. Жената, която отговори на повикването, с основание се отнесе подозрително към искането й за информация, но се съгласи да се обади след малко и да помоли да я свържат с номера на стационарния телефон, който стоеше на една ъглова масичка. Пола нямаше особено доверие на тези връщания на повикването, но прие с радост опровержението на съмненията си само пет минути по-късно.

— Защо се интересувате от Надя? Случило ли се е нещо? Не мога да повярвам, че си е навлякла някакви неприятности — попита жената, веднага щом се свърза с нея.

— Познавате ли добре Надя? — Пола внимаваше да не употреби минало време.

— Не бих казала, че я познавам добре. Виждали сме се няколко пъти. Тя е много дружелюбен, открит човек. Освен това тук много я ценят. Но какво се е случило? Да не се е случила злополука в родината й?

— В родината й ли?

— В Полша. Тя прати мейл… момент, да проверя, трябва да е било преди три седмици? Така или иначе, съобщаваше, че на майка й открили рак в напреднала фаза и помоли за разрешение да си вземе отпуск по семейни причини, за да е с нея по време на операцията и след това. Защото майка й сега живее сама, баща й е починал, а сестра й е в Америка. Не беше много удобно за нас, но не бихме искали да се лишим от толкова полезен служител като Надя, затова шефът й разреши един месец — жената спря, за да си поеме дъх.

Стъписана, Пола попита:

— Сигурна ли сте в това?

— Лично аз отворих мейла й — отвърна жената. — Освен това едва миналата седмица ми се наложи да й пиша, за да й препратя въпрос за една повторна поръчка на наш клиент. Тя ми отговори още същия ден. Каза, че майка й се възстановява бавно, но че щяла да се върне следващата седмица.

Това беше напълно неразбираемо. Може би Надя се беше прибрала непредвидено рано? А може би убиецът беше изпращал съобщенията, представяйки се за нея, за да прикрие факта, че тя никога не е напускала Брадфийлд? Дали не ставаше дума за сложна измама, инсценировка, чиято цел е била да не се забележи изчезването на Надя? Но ето че жената заговори отново, прекъсвайки бясно препускащите мисли на Пола.

— Значи нещо се е случило с Надя, така ли? Затова ли се обаждате?

Пола притвори очи, обзета от желание да беше възложила това обаждане на някой друг.

— Много съжалявам, но трябва да ви уведомя, че Надя е загинала при подозрителни обстоятелства — беше вярно, макар да бе доста далеч от пълната истина.

Жената замълча за миг.

— В Полша ли?

— Не. Тук, в Брадфийлд.

— Не разбирам.

— Разследването току-що започна — отвърна Пола уклончиво.

— Това е ужасно — каза жената с отпаднал глас. — Не мога да повярвам — Надя? Какво е станало?

— Опасявам се, че нямам право да съобщавам подробности. Но имаме нужда от помощ. Нямаме никакви нейни адреси, нито домашен, нито служебен. Нито пък адрес на най-близките й роднини. Надявах се, че вие разполагате с такава информация?

— Момент, да отворя файла с личното досие на Надя — отвърна жената. — Тя работеше у дома, не може да се каже, че има място в определен офис.