Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 30

Пропъждайки го от мислите си, тя влезе през отворената врата в кабинета на Роб и го завари пред компютъра. Натискаше трескаво мишката, като че ли беше увлечен в някаква идиотска компютърна игра.

— Можеш ли да ми отделиш малко време? — попита тя.

Той незабавно прекрати това, което правеше, и преди тя да може да види екрана, затвори прозореца, в който работеше.

— Разбира се. Проблем ли има?

— Трябва да проуча някои от работните ни процедури — отвърна Мари, придърпа един стол и седна от едната страна на бюрото му. — Трябва да съм наясно как вършим нещата сега, за да мога да преценя в кои области бихме могли да внесем стратегически подобрения.

Той кимна ентусиазирано, потри брадичка, после подръпна месестата част на ухото си. Очевидно беше един от хората, които непрестанно попипват лицето си. Това породи у нея нежелание да докосва вещите, които бе докосвал. Той поглади едната си вежда и почеса отстрани носа си. После каза:

— Напълно разбираемо.

Едва бяха започнали, когато в стаята с наперена походка влезе „мистър Ралф Лорън“. Той плъзна поглед по Мари, задържа го повече на гърдите и краката й, и чак тогава се обърна към Роб.

— Идваш ли довечера? — каза той. Въпросът прозвуча по-скоро нападателно, отколкото като покана.

Роб се смръщи насреща му, сякаш искаше да го предупреди да внимава.

— Найдж, запознай се с Мари Мейдър, новия ни маркетинг директор. Мари, това е Найджъл Дийн. Той е един от гениите на горния етаж. Занимава се с развиване на софтуер за нашите системи за набиране на данни.

Найджъл я погледна и кимна.

— Ние сме „Биг Брадър“ — каза той. — Тоест онзи, който ви наблюдава, не предаването по телевизията. Управляваме данни за всичко — от кварталния ви супермаркет до камерите за контрол върху скоростта и мобилните телефонни мрежи. Мога да проследя пътя ви от входната врата на дома ви до офиса, без изобщо да подозирате.

Роб се разсмя смутено.

— Не му обръщайте внимание, обича да дразни всички ни, така е, Найдж, нали?

„Гадняр“, каза си тя. После отвърна спокойно:

— Ще го имам предвид — без да се разбере към кого от двамата адресира отговора си.

— Исках само да се уверя, че Роб ще дойде довечера. Ще отпразнуваме с няколко колеги сключването на нов тлъст договор. Отиваме в „Хънипотс“, знаете ли го?

Не беше необходимо да водиш светски живот, за да знаеш за съществуването на „Хънипотс“, най-големият стриптийз клуб в Брадфийлд. Мари би предпочела да й заковат с пирон ръката за стената, вместо да прекара една вечер там. Не за първи път оцени късмета, който бе имала, и изпита благодарност за своя Марко.

— Никога не излизам вечер в работен ден — отвърна тя.

Найджъл повдигна ъгълчето на устата си в присмехулна усмивка.