Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 31

— Ах, вие, дамите, с вашия сън за красота. Е, тогава може би друг път. Някой петък?

Мари му отвърна с най-сладката си усмивка:

— Ще доведа и съпруга си. Той винаги се радва на повод да се посмее — тя събра документите, които бе донесла, и стана. — Роб, може би ще успеем да довършим това, когато се освободиш?

„Задник“, мислеше тя, докато вървеше обратно към кабинета си. Явно, че независимо от това къде работиш, нямаше как да се отървеш от такива като него. „Толкова по-зле“.

12.

Подвижната полицейска централа беше същинска лудница, само че не толкова шумна. Непрекъснато се точеха полицаи, специалисти по оглед на местопрестъпления влизаха и излизаха, покривайки пълния диапазон — от мрачни и кисели до тъпи, но жизнерадостни. Един поглед беше достатъчен за Пола да прецени, че това бе възможно най-лошото място за оглед на веществени доказателства, които може и да се окажат ключови за обвинението. След като поиска разрешение от Фийлдинг, тя напусна местопрестъплението и тръгна обратно към участъка на Скенфрит Стрийт, за да потърси някое по-тихо местенце. А ако трябваше да бъде честна, искаше и да увеличи разстоянието между себе си и мъртвата жена.

През годините, когато работеше в отдела за особено тежки престъпления на Карол Джордан, Пола се беше изправяла пред голям набор от ужасните неща, които човешките същества могат да причинят на себеподобните си. Видяното от нея бе смущавало дните и нощите й, но винаги бе успявала да натъпче тези гледки в едно отделение в главата си, така че те да не замърсяват останалата част от живота й. Знаеше и какво е сам да си изложен на опасност, професията й беше отнела колеги. Самата тя се отърва благодарение на щастлива случайност от жестокостта, която съсипа бъдещето на Крис Дивайн, докато преследваха Джако Ванс.

Беше преминала през всички тези ужаси. Може би в тежките нощи й се бе налагало да обърне някоя и друга чаша повече, в тежките дни нарастваше броят на изпушените от нея цигари. Но поемаше болката, справяше се с гнева. Дълбоко в себе си се бе научила да живее с тях. А днешната жертва смути ума й. Не можеше да се преструва, че не е така. Бруталното пребиване само по себе си бе трудно за преглъщане, но ако беше само то, щеше да се справи без големи усилия. Но другото — трудно й беше да мисли ясно за посегателството дори на ум — по някакъв начин й се виждаше безкрайно по-страшно. Имаше чувството, че убиецът бе искал да лиши жената от всичко, което я е превръщало в човека, какъвто е била. Унищожено лице, премазано тяло — дори за секс не върши работа. Беше я превърнал в нещо абсолютно ненужно. Такива действия говореха за презрение, което смразяваше сърцето на Пола и я караше да предполага, че този убиец няма да се ограничи само с едно престъпление.

Останалите от екипа щяха да клюкарстват и да обменят предположения — тя познаваше добре ченгетата. И сега й се прииска поне за малко да не бъде част от тях. Изграждането на профил на жертвата въз основа на съдържанието на чантата й щеше да бъде достатъчно добро извинение.