Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 18

Така че районът около канала му беше много добре познат. И все пак никога не се бе питал какво би било да живее на вода, в самото сърце на града — докато не се оказа, че това е единствената възможност, която му остава. Предишната му къща в Брадфийлд бе продадена на непознати хора — това стана по времето, когато той вярваше, че най-сетне е намерил място, което може да нарече свой дом. Но сега и този дом вече го нямаше, от него бе останала само една изпепелена коруба — смущаващ символ на онова, което се бе случило с живота, който се бе надявал да води там. Накъдето и да погледнеше, беше пълно с шибани символи.

Тони прекоси настланото с калдъръм пространство, което отделяше испанското заведение от пристана за жилищните лодки и се изкачи на борда на красива речна лодка, чието име, „Стийлър“, бе изписано върху лента в черно и златно на кърмата. Отключи тежкия катинар, с който бе заключен входа към кабината и заслиза с тропот надолу по стръмната стълба. В движение натискаше ключовете, които активираха притока на електрически ток от соларните панели в лодката. Дори мрачното небе на Брадфийлд можеше да осигури достатъчно ток за сам човек, чиито нужди от електроенергия никога не са били особено екстравагантни.

Беше се учудил на лекотата, с която привикна да живее в толкова ограничено пространство. Животът на принципа „място за всичко и всяко нещо на мястото си“ се оказа удивително успокояващ. Тук нямаше място за нищо ненужно; този начин на живот бе оголил до кожа материалния аспект на съществуването му, бе го принудил да преоцени стойността на вещи, задръствали обитаваната от него среда с години. Безспорно, не му харесваха някои практически необходимости, като почистване на контейнера на тоалетната и пълненето на резервоара за вода. А пък и не можеше да приеме с лекота близкото съжителство на хората, които живееха в лодки — това, че водата сякаш свързваше личности в най-невероятни съчетания. Пък и още не беше успял да проучи както трябва принципа, на който работеше отоплението. Сега вече нощите ставаха по-студени и му бе дошло до гуша да се събужда в леденостудената кабина. Щеше да се наложи да предприеме отчаяни мерки — да вземе брошурата с упътването и наистина да прочете всички инструкции. Но въпреки неудобствата, той бе започнал да се чувства добре в този спокоен, затворен свят.

Тръсна чантата си на покритата с капитонирана кожа седалка, която преминаваше покрай цялата стена на основното помещение, и включи електрическата кана, за да си направи кафе. Докато чакаше водата да заври, отвори лаптопа си и се зае да преглежда пощата си. Единственото ново писмо бе от едно ченге, с което бе работил по профила на сериен изнасилвач преди няколко години. Със слабата надежда, че криминалистът го кани отново да работят заедно, той отвори писмото.