Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 17

Извърна се, обзета за миг от носталгия по предишните си колеги. Те биха разбрали съвсем точно защо тя се е загрижила за Торин и съвсем наскоро изчезналата му майка. Но така беше навремето. Вместо това сега се налагаше да се изправи пред главен инспектор Фийлдинг. Беше чувала добри думи за високия процент на осъдени престъпници сред арестуваните от екипа на Фийлдинг, затова и несъмнено имаше желание да се присъедини към него. Но ето че вече беше накарала шефа да чака. А това беше доста различно от идеалното начало на новата работа, което си беше представяла. Надяваше се да не е прекалено късно да поправи впечатлението. Просто щеше да се наложи да положи малко повече усилия.

7.

Трамваят потракваше по високия викториански виадукт — заоблените му модерни линии контрастираха с потъмнелите от сажди арки от червени тухли. Тони си каза, че тази картина е изразителна метафора на целия регион около пристанището на канала при катедралата. Срещу виадукта се намираха руините на самата средновековна катедрала, подобната на дантела варовикова фасада — единствено неповалена от посипалите се по нея бомби на „Луфтвафе“, превърнали останалата част от сградата в купчина отпадъци. Преди десетина години виадуктът и руините на катедралата подпираха от две страни куп безразборно издигнати постройки, половината от които пустееха и се рушаха, прозоречните им рамки гниеха, а стрехите бяха провиснали. Кварталът близо до канала беше най-непривлекателният и най-непредпочитан в централната част на Брадфийлд.

После някакъв съобразителен общински деятел бе открил един фонд на Европейския съюз, създаден за съживяване на западнали и ощетени вътрешни части на градовете. И сега пристанището на канала беше средище на оживен квартал. Работилници за художествени занаяти и магазини за продукцията им, модерни издателства и софтуерни компании съжителстваха тук в тяхна близост, апартаменти и ателиета заемаха горните етажи на сградите, появилите се тук-там барове и бистра създаваха възможност за срещи на обитателите и посетителите на квартала. Дори едно от футболните величия на „Брадфийлд Виктория“, местният отбор във Висшата лига, бе дало името си на едно испанско заведение за тапас, което звездата понякога удостояваше с присъствието си.

Самото пристанище се бе напълнило с постоянно закотвени лодки и местата за временно паркирали речни лодки, които вече предлагаха почивка или туристически пътувания, именно да превозват товари, както е било преди.

Колкото и привлекателно да бе станало мястото, на Тони никога досега не бе му хрумвало да обмисли възможността да се засели постоянно тук. Веднъж бе седял с Карол Джордж пред една от крайбрежните кръчми — тогава и двамата се преструваха, че са като останалите хора и могат да пийнат и побъбрят за нещо, което не е свързано с вътрешния живот на закоравяли престъпници. Друг път пък седнаха да хапнат с двама американски колеги, пристигнали да се запознаят в болницата с особено строг режим, в която той работеше. Неведнъж бе вървял по цялото протежение на канала, от единия край на града до другия, докато размишляваше над някой сложен случай. Когато вървеше, нещо сякаш освобождаваше мисловния му процес и му даваше възможност да обмисли и други възможности, освен очевидните.