Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 16

— Може ли да пратиш това на електронната ми поща? — тя отвори нова страница в бележника си, написа номера на мобилния си телефон и адреса на електронната си поща, откъсна листа и го подаде на Торин. — Тя има ли някакви белези, родилни петна, татуировки? Това улеснява проверката в местните болници — в случай, че е претърпяла злополука и са я откарали някъде без чантата й.

Той погледна листчето, което Пола му бе дала, после очите му отново срещнаха нейните.

— Има татуирана синя птица на лявото рамо. А на десния глезен има белег — беше го счупила и трябваше да й поставят пирон. Пола си го записа бързо.

— Това ще ни бъде от полза.

— И какво ще предприемете, за да намерите майка ми?

— Ще телефонирам тук-там. Ще поговоря с колегите й.

— А какво ще стане с мен?

Въпросът беше уместен. Торин беше непълнолетен и Пола беше наясно, че е длъжна да се обади в социалните служби, да изпратят от там човек, който да се грижи за него. Но пък можеше и Бев да опровергае професионалното безпокойство на Пола. Все още бе възможно тя да се появи — смутена, обзета от неловкост след нощта, прекарана някъде извън дома. В такъв случай възпирането на процедурата, задвижена от социалните работници, би било кошмарно и за майката, и за сина. Тя би била заклеймена като „неадекватна майка“, а него биха класифицирали като „изложен на риск“. Такова нещо можеше да се отрази дори на служебните й позиции. На Пола не й се искаше да обременява съвестта си с нещо подобно.

— Защо не отидеш на училище?

— Както обикновено?

Тя кимна.

— Прати ми съобщение, когато приключиш, и тогава ще решим какво да правим по-нататък. Да се надяваме, че тя ще се появи на работното си място и всичко ще приключи — опита се да му вдъхне увереност с усмивка, която да съответства на тона й.

Той като че ли не й повярва.

— Така ли мислите?

— Не. — Все пак тя отвърна: — Има такава възможност — стана и го поведе полека към вратата. Проследи го с поглед, докато той вървеше към изхода, изгърбен, със сведена глава. Искаше й се да вярва, че Бев Макандрю е здрава и добре, и че е на път към вкъщи. Но за да се убеди в подобно нещо, надеждата трябваше да възтържествува над натрупания опит, а Пола нямаше сили да постигне това.