Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 13

Съществуваха два начина, по които Мари можеше да реагира на резкия му отговор. Засега реши да избягва конфронтации.

— Очаквам с нетърпение този разговор — тя отпи от капучиното си. — Винаги изслушвам с радост предложенията на екипа си.

Довечера, когато си почиваше с чаша бяло вино, докато Марко приготвяше вечерята, тя щеше да се позабавлява, разказвайки му за този разговор. Както обикновено, сигурно и сега щяха да разменят весели предположения за бъдещите й отношения с новите й колеги. Дали щеше да успее да спечели Гарет или той щеше да упорства в отчуждението си? Дали очевидното желание на Роб да флиртува щеше да премине границите на допустимото, достигайки до момент, в който тя щеше да се види принудена да поговори с отдел „Човешки ресурси“? Двамата с Марко обичаха тази игра на предположения, понякога ползваха въображаемия образ на работното място, за да придадат допълнителна пикантност на забавленията си в леглото.

Съвсем невинно забавление, казваше си Мари. Напълно безобидно.

6.

Пола незабавно забеляза, че Торин не успява да прикрие тревогата си — нещо напълно естествено за момче на неговата възраст. За неин късмет той не разполагаше с нужните умения в способността да положи необходимите усилия, за да поддържа външна невъзмутимост. В обичайни условия тя щеше да му предложи кафе или чай, за да се поуспокои, но участъкът беше за нея все още непозната територия и тя нямаше представа колко време ще й отнеме намирането на нещо подобно. В никакъв случай не й се искаше да кара новата си шефка да я чака повече от абсолютно необходимото.

От гледна точка на техническите изисквания тя вероятно трябваше да намери отнякъде така наречения подходящ пълнолетен свидетел, преди да започне да разпитва Торин. Но реши, че самата тя е напълно подходяща. Пък и не ставаше дума за разпит, свързан с престъпление. Пола загледа Торин с очакване.

— Кога започна да се безпокоиш, че нещо може да не е наред?

— Не мога да кажа точно — той се намръщи.

— В колко часа се прибира обикновено майка ти от работа?

Той повдигна едното си рамо.

— Към пет и половина, но понякога спира да напазарува по пътя към къщи, и тогава си идва чак към седем без четвърт.

— Следователно може да се каже, че си започнал да се тревожиш към седем?

— Не се безпокоях истински. По-скоро се зачудих. Не може да се каже, че тя няма свой живот. Понякога излиза с приятели да хапнат пица, на кино или нещо такова. Но ако има подобни планове, обикновено ме предупреждава още сутринта. Или ми праща съобщение, ако е възникнало нещо по-така, спонтанно.

Пола не беше учудена — бе останала с впечатлението, че Бев Макандрю е разумна жена.

— Е, прати ли й съобщение?

Торин кимна, дъвчейки ъгълчето на долната си устна.

— Да, писах просто — нали знаете, нещо от рода на какво ще вечеряме, ще се върнеш ли скоро, такива работи.

Обичайното за едно момче на неговите години.

— И тя не отговори?

— Не — той се въртеше неспокойно на стола си, после се приведе напред, опря лакти на масата и сключи здраво пръстите на ръцете си. — Не знаех как да постъпя. Не бях истински разтревожен, а по-скоро се почувствах шибано — той й хвърли бърз поглед изпод вежди, за да провери дали грубият израз ще мине пред ченгето.