Читать «Игра на духове» онлайн - страница 43

За да изпита теорията си, че тези хора нямат никакво значение и никого не го е грижа за тях - или поне никого, който да има значение сам по себе си, - няколко години по-рано Раут отвлече една двайсет и една годишна китайка на име Мейжу, докато тя тичаше да хване последния автобус след края на смяната си. Раут нарочно я забави, за да я отдели от колегите ѝ. Накара я да изпере фланелките и бельото му, после се оплака, че е сложила твърде много кола и всичко трябва да бъде изпрано наново. Раут притежаваше властта не само да наема и уволнява, но и да реже от работното им време или да възлага смени, невъзможни за родители с деца. Не си струваше да го ядосват, затова Мейжу направи, каквото ѝ каза. Чак когато Раут заяви, че е доволен от резултата, тя хукна през паркинга, без дори да свали гащеризона и сините калцуни. До спирката на автобуса имаше пряка пътека през една пуста гориста местност, която съкращаваше пет минути от пътя, и той знаеше, че Мейжу ще тръгне по нея. Малко преди да излезе на шосето, той я дръпна в храстите и запуши устата ѝ с дебелата си ръкавица, за да не пищи. Тя беше лека като перце, а Раут беше едър мъжага. Напъха я без никакви усилия в багажника на колата си, като я плесна веднъж, за да не се съпротивлява, докато върже краката и ръцете ѝ с монтажно тиксо.

По-късно, когато я уби, го направи с такава лекота, сякаш прекършваше врата на пиле.

На другия ден няколко китайки дойдоха в офиса му и заломотиха нещо. Те почти не говореха английски, а и Джун, преводачът им, не беше по-способен да изрази тревогата им от изчезването на Мейжу. Скоро обаче стана ясно, че тя е пребивавала нелегално в Щатите и е постъпила с чужди документи на работа. Той обясни на жените, че ако продължават да всяват суматоха, ще се наложи компанията да разгледа внимателно документите на всички, а ако замесят полицията, с нея неминуемо ще дойдат и имиграционните, и...

Кой можеше да знае къде се е дянала Мейжу? Тези хора живееха по свои собствени правила. Това дори не беше истинското ѝ име. Една от жените твърдеше, че се е казвала Интай. На Раут му се стори, че го е чувал преди. Помисли си, че може момичето да го е изрекло преди края си.

Никой така и не се обади в полицията и никой не разпитва Раут за изчезналата жена, въпреки че му се стори, че някои от жените го гледат подозрително. Все едно. От Мейжу, или Интай, или както там се казваше, не беше останала и следа. Полезно беше да познаваш химикалите и техните приложения.

Раут не посегна на друга жена от пералнята. А китайката дори не изнасили. Просто искаше да докаже тезата си.

Раут не ходеше на почивка. Обикновено използваше годишния си отпуск, за да стои у дома, да слуша музика и да гледа документални или стари филми. Никога не боледуваше и беше единственият служител в компанията, който никога не бе отсъствал по болест. Беше учтив с по-старшите от него, а със сътрудниците, ако изключим злощастното момиче, умряло във ваната му, се държеше разумно. Ако никой не го харесваше особено, то и никой не го мразеше кой знае колко. Онези, които шепнеха зад гърба му и му хвърляха подозрителни погледи, отдавна си бяха отишли.