Читать «Игра на духове» онлайн - страница 41

Навън вече се беше стъмнило. През щорите се виждаше Луис, седнал в колата си. Паркингът се беше изпразнил значително, откакто бяха тук, и автомобилът на Луис стоеше самотно в една от секциите му. Беше време да си тръгват. Паркър не искаше някой охранител да запише номера му.

Огледа офиса за последно. Все още не можеше да усети този човек истински. Може би това щеше да се промени след претърсването на дома му, но офисът го оставяше с усещането, че се е разходил между театрални декори. Ако задачата не му беше възложена от Рос, щеше да заподозре, че някой го е пратил за зелен хайвер. Сега беше просто озадачен. Еклънд явно беше важен за федералния агент, но Паркър все не успяваше да разбере защо.

Единственият личен предмет в офиса беше една рамка със снимка на бюрото. На нея се виждаше Еклънд - с преждевременно посивяла коса, около метър и осемдесет висок, няколко излишни килограма, прегърнал през раменете много по-дребничка жена, чиято усмивка компенсираше невзрачните ѝ черти. Благодарение на информацията, предоставена от Рос, Паркър разпозна бившата жена на Еклънд, Милена Бъдни. Снимката явно беше направена преди развода им, но не твърде отдавна. Рос му беше дал снимка на детектива от последната подмяна на шофьорската му книжка предишната година и там не изглеждаше много по-различно от човека на снимката.

Паркър погледа снимката известно време. Не познаваше много мъже, които да държат снимки на бивши съпруги на бюрото си - поне не на собствените си такива.

- Намери ли нещо? - попита Ейнджъл.

- Само спомени и тъга - отвърна Паркър. - Мисля, че приключихме тук.

III

Джоузеф Шеридан ле Фаню, „Чичо Сайлъс“

21

„ Може би в този свят понякога се раждат и други души, облечени в човешка плът. “

Джоузеф Шеридан ле Фаню, „Чичо Сайлъс“

Дон Раут, известен на Братята като Братовчеда, пътуваше от часове, като поспря само да подремне в най-евтиния мотел, който намери. След убийство винаги изпитваше потребност от забрава. Не знаеше защо.

Ако беше лято, можеше просто да паркира някъде и да прекара нощта в колата си, но през зимата това би означавало замръзване до смърт или изтощаване на акумулатора, за да работи парното. Не обичаше да харчи пари по мотели, също както и за хранене навън. Когато се налагаше, ходеше само в заведения, в които се предлагаше салатен бюфет или супа без ограничение на количеството. Живееше пестеливо, даже мизерно.

Раут работеше като надзирател в една от най-големите индустриални перални в Кентъки, но му се налагаше и да посещава на място перални в болници, затвори и колежи, за да се грижи за изправността на уредите и да дава консултации относно препаратите, температурите на водата и продължителността на перилните цикли. Толкова отдавна работеше с детергенти, че вече не усещаше никакви други миризми, а дрехите и особата му винаги излъчваха лека химическа нотка.