Читать «Игра на духове» онлайн - страница 42

Още живееше в дома на родителите си, въпреки че те самите бяха покойници от няколко години. След като майка му последва баща му в гроба, Дон разпродаде по-голямата част от вещите им. Замисли се дали да не запази леглото им, защото беше по-голямо и удобно от неговото собствено, но реши, че ще се чувства странно да спи в същия креват, в който е бил заченат, дори ако смени матрака. И така, леглото си замина заедно с дрехите, бижутата и мебелите, защото Дон не беше сантиментален човек. Ако в къщата влезеше външен човек, щеше да я намери, общо взето, празна, с изключение на кухнята, дневната и една малка спалня. Извън тези помещения лампите даже нямаха крушки, дори в коридорите.

Жилището не беше обременено с книги и вестници и въобще с нищо друго, освен най-основните уреди за съвременния начин на живот: печка на газ, хладилник, стара скара за сандвичи. Единствените по-луксозни елементи бяха широкоекранен HD телевизор, на който гледаше блурей дискове, и първокласна озвучителна система: грамофон „Клиъраудио Консепт“, усилвател „Рега Елисит-Р“ и колони „Митос СТС Супер Тауър“. Имаше и плейър за компактдискове „Сайръс“, но като цяло беше любител на плочите. Баща му беше събрал значителна колекция от класическа музика, която синът му запази и продължи да допълва. Сам беше сковал етажерка за сбирката си. Това беше един от малкото аспекти на живота, които му носеха неподправена наслада.

Нямаше електрическа кана за вода, а ваната и душа използваше толкова епизодично, че в редките случаи, когато го правеше, плюеха кафяви пръски. Предпочиташе да се къпе на работа - пестеше пари; по същата причина даваше прането си на една от работничките, наети при условия, познати на колегите им отпреди век.

Формално погледнато, азиатците и африканците, които товареха количките, сортираха скъсаните и безнадеждно изцапаните тъкани от използваемите, перяха, сушаха и гладеха сред невъобразима жега, пара и влага, и всичко това за трийсет и пет цента над минималната надница на час, се наричаха „сътрудници в пералня“, което Братовчеда намираше за достойно за смях. Те не бяха никой. Вече дори не си правеше труда да запомня имената им и не само защото ползваха служебни гащеризони с имената си отляво на гърдите. Имаха право на два такива и ако ги повредеха, бяха

длъжни сами да заплатят новите. Малцина го правеха; повечето предпочитаха да ги закърпят, отколкото да жертват част от заплатата си. Напускащите и уволнените трябваше да върнат гащеризоните за рециклиране, но повечето ги предаваха на колегите си, които не сменяха имената на униформите, и така цялата работа ставаше все по-обърка-на и неясна. Не че на някого от надзирателите му пукаше: бездруго имената на имигрантите не показваха ясно пола им, така че никой не знаеше дали под гащеризона с надпис Афуа, Абиойе, Линг или Квонг се криеха цици или нещо друго. Проблем възникваше само ако прецакаха нещо, закъснееха или въобще не се появяха на работа.