Читать «Игра на духове» онлайн - страница 45

Някъде около южната граница на Ню Хемпшир реши, че ще убие тази Брей: не тази година, не даже и следващата. Готов беше да ѝ даде и десет години, да изчака да се премести на друго място или да напусне, за да създаде семейство, и едва тогава да тръгне по следите ѝ. Той беше много търпелив човек.

След като взе това решение, настроението му се подобри. Пусна си Концерт за пиано на Равел в изпълнение на самотника Артуро Бенедети Микеланджели, известен с неприязънта си към дисковете. Записът от 1957 г. беше направен в Студио 1 на ЕМИ на „Аби Роуд“ в Лондон. По-късно „Битълс“ завладяха Студио 2, на което Братовчеда гледаше като на доказателство за западащите стандарти. Албумът включваше и Концерт за пиано № 4 на Рахманинов и тъкмо под неговите звуци Раут влезе в Провидънс и се отправи към дома на Джейкъб Еклънд.

22.

Тоби Тейър седеше в офиса си между склада и основната търговска площ на магазина си в Гринсбърг и се мъчеше да се съсредоточи върху документите пред себе си. Току-що се бе получила пратка от нов доставчик на мебели и домашни потреби с дефекти, което беше и причината да седи на бюрото си, въпреки че стрелките на часовника наближаваха седем. Той рядко оставаше в офиса след пет. Какъв беше смисълът да си крал, ако ще работиш като крепостник? Баща му така и не научи този урок; може би защото най-щастлив се чувстваше в магазина си, когато продаваше очукани гарнитури от три части на хора, които трудно ще ги поберат във фургоните си. Е, Фреди Тейър беше готов да продаде и една от ръцете си - или още по-добре, нечия чужда ръка, - ако смяташе, че може да изкара печалба от това.

Тейър взе мобилния си телефон и натисна бутона за повторно набиране. Вече не помнеше броя на опитите да се свърже с Джейкъб Еклънд, откакто се събуди с онова чувство за Братята. Отново чу същото съобщение: че гласовата поща е пълна. Нямаше късмет нито със служебния му телефон, нито с домашния, който просто си звънеше ли, звънеше. В тези времена изглеждаше невероятно да не можеш да се свържеш с някого.

Тейър за миг се върна назад във времето към двайсетата си година, когато едно недоразумение между него и момиче на име Лори Нейлър стана причина за сериозен разрив във взаимоотношенията им, който, както той се убеди, Лори се опита да задълбочи, като потърси утеха в обятията на Боби Уелбек - шут и кретен, ала със странна власт над противоположния пол. Носеше се легенда, че по него са затънали повече жени, отколкото на „Титаник“, което правеше бройката му към момента над 110. Това изглеждаше много за младия Тоби Тейър, но какво ли знаеше той? Откровено казано, за него и три жени щяха да бъдат много.

На другия ден, в събота, той се опита да се обади на Лори в дома ѝ, после започна да звъни на приятелките ѝ, а накрая тръгна лично да обикаля по къщите, за да я намери, преди да е сторила нещо, за което тя или поне Тейър със сигурност би съжалявал. В крайна сметка се оказа, че приятелката му е отишла на кино с една от братовчедките си и не е вписала името си в Залата на славата на Уелбек. В желанието си да избегне повторното преживяване на подобен стрес Тейър я помоли да се омъжи за него, което беше едно от по-добрите решения в живота му. Сега, докато се опитваше да се свърже с Джейкъб Еклънд, за миг почувства емпатична връзка със своето аз от младостта: връзка нежелана и странно болезнена.