Читать «Игра на духове» онлайн - страница 39

- Ще изглеждаш почти честен човек в сравнение с тях - съгласи се Луис.

- Нямам нищо против някой да краде - обясни Луис, - просто не ми харесва след това да лъже. Излиза, че не се гордее с работата си.

Поинтересуваха се как е минала срещата на Паркър със Сам и психолога, а той на свой ред им разказа за разговора си с Франк Улф.

- Мислиш, че заради това вече те мрази с една идея по-малко? - учуди се Ейнджъл.

- Само една.

- Браво. Жалко, че бившата ти приятелка те мрази повече. Анулира напредъка с Франк.

- Е, много ти благодаря.

- Няма за какво.

Паркър погледна часовника си.

- Май трябва да тръгваме.

Луис поиска сметката. Сервитьорката я донесе и отново се усмихна на Паркър. Проклет да съм, помисли си той.

Листчето си стоеше на масата, а Ейнджъл и Луис най-спокойно се правеха, че не го виждат. Паркър хвърли един поглед на общата сума, без да го докосва. Признаваше им, че имаха скъп вкус към алкохола.

- Няма да стане - рече той.

- Мамка му - изруга Ейнджъл и посегна към портфейла си.

Излязоха откъм „Уестминстър Стрийт“ и се спряха да погледат хищната птица, която кръжеше високо над старата „Банк ъф Америка“ - или Сградата на Супермен, както беше по-известна.

- Знаеш ли какво е това? - попита Луис.

Паркър и Ейнджъл поклатиха отрицателно глави.

- Сокол скитник - отвърна Луис. - Харесва ми.

„Понякога - помисли си Паркър - Луис показва тревожни признаци на човечност.“

20.

Паркър беше взел решение първо да претърсят офиса на Еклънд. Пак се налагаше да проникнат с взлом, но щеше да им отнеме по-малко време, отколкото домът му, така че беше разумно да отхвърлят първо него. Той остави колата си на един паркинг, а шофирането - на Луис.

Обслужваните офиси обикновено наемаха нископлатен персонал, поне според опита на Паркър. Не предлагаха много възможности за повишение, а работата беше скучна. Трябваше да внимава с по-възрастните рецепционистки, които бяха кучета-пазачи в човешки облик. Младата жена, която още седеше зад бюрото обаче, изглеждаше способна на известна доза учтивост и цивилизованост.

Ейнджъл позвъни от другата страна на улицата. Рецепционистката вдигна слушалката, докато пропускаше поредния посетител.

- Обажда се господин Еклънд от офис седемнайсет - каза Ейнджъл. - Очаквам двама клиенти до пет минути. Пратете ги направо горе, щом се регистрират.

Дори да бе забелязала, че обаждането не е по вътрешната линия, жената не спомена нищо. Повечето хора бяха толкова свикнали с мобилните си телефони, че не беше необичайно да ги ползват и за връзка с рецепцията.

- Непременно, господин Еклънд.

Ейнджъл ѝ благодари и затвори. Най-старите трикове неслучайно бяха вечни. Реакцията ѝ показа и нещо друго: или беше нова, или никой не бе забелязал изчезването. Паркър се надяваше да не ѝ хрумне да провери дали картата на Еклънд е ползвана този ден, но подозираше, че няма. И защо да го прави? Не охраняваше Конгреса.