Читать «Игра на духове» онлайн - страница 15
Джон Коннолли
- Пак ще попитам: какво искате да направя? - заинтересува се той.
Фъргюсън и Рейчъл се спогледаха.
Един от възможните отговори несъмнено гласеше: „Да се разкараш“, но и двете бяха достатъчно интелигентни да разберат, че Сам няма да остане доволна от това. И дори нямаше да ѝ донесе по-голяма сигурност. Баща ѝ беше там, за да я закриля, докато не стане достатъчно голяма да се пази сама, макар да не беше толкова уязвима, колкото си мислеха другите. Въпреки всичко той не възнамеряваше в близко бъдеще - нито пък в далечно - да абдикира от тази отговорност.
- Мисля, че това е въпрос, който трябва да обсъдите двамата с Рейчъл - каза Фъргюсън.
Двете отново се спогледаха и Паркър разбра, че каквото и да последва, то вече е било предмет на предишен разговор между тях.
- Ще го направим - обеща той. - И благодаря за всичко, което се опитахте да направите за Сам.
Мислеше го. Може и да не харесваше особено Фъргюсън, но тя вярваше, че прави нещо хубаво. Кой знае, за Сам може би беше добре да има и друг възрастен, освен родителите си и баба си, и дядо си, който проявява интерес към нея.
Искреността му обаче остана скрита за Емили Фъргюсън. Тя вече го беше вписала в категорията „лош родител“, а може би дори и „опасен родител“. Това само увеличаваше решимостта на Паркър да избягва адвокатите и съдилищата, що се отнася до Сам. Ако поискаха специализирано мнение от Фъргюсън, то нямаше да бъде в негова полза.
- Смятам, че засега трябва да продължим сеансите - каза тя.
- Убедена съм, че няма да има проблем - потвърди Рейчъл.
Паркър не възрази. Не виждаше защо да го прави.
И тримата се изправиха. Фъргюсън стисна ръката на Рейчъл и я задържа с интимен жест. Паркър получи умряла риба между пръстите си. Не беше специалист, но му се струваше, че това представлява някаква форма на предубеденост. Сигурно в професионалното образование на Фъргюсън фигурираше правило срещу това, но може да е била болна в деня на въпросната лекция.
В чакалнята Сам четеше, потънала в премеждията на Браун Енциклопедията, който спасяваше Айдавил от престъпниците.
- Може ли да отидем при Ал? - попита тя.
Заведението беше наблизо, на „Уилистън Роуд“. Там правеха адски добри пържени картофки още от 40-те години и беше станало традиция да минават оттам след сеанса при психолога.
Паркър погледна Рейчъл, но тя беше твърдо решена да не издава гнева си пред Сам.
- Разбира се - каза тя, - хайде да тръгваме.
Сам обърна поглед към Паркър, после отново към Рейчъл и сбърчи нос.
- Вие да не сте се скарали?
II
Уилям Хюз Миърн, „Антигонско“
6.
Момчето се казваше Алекс Маккинън. Едната страна на семейството му беше с шотландско потекло и роднините не пропускаха случай да го изтъкнат, въпреки че никой от тях не беше стъпвал по старите земи от началото на миналия век.
