Читать «Игра на духове» онлайн - страница 14

Фъргюсън му говореше нещо, но той не я беше чул, потънал в собствените си мисли.

- Прощавайте, какво казахте?

Рейчъл го погледна с едва прикрито раздразнение. Фъргюсън се държеше още по-покровителствено от обикновено, като че ли Паркър беше бавноразвиващ се ученик, който трябва да бъде внимателно побутван по пътя на знанието.

- Отбелязах силните си подозрения, че Рейчъл се тревожи за вас.

- Така ли? Старая се да не обсъждам работата си с нея.

- Може би усеща повече, отколкото предполагате.

„Ако знаехте само“, помисли си той.

Явно изражението му го беше издало, защото безгрижното лице на Фъргюсън за първи път трепна и за миг разкри една може би по-интересна мрачна страна на характера ѝ. Или беше това, или се чудеше как е възможно някой да е толкова тъп, но да ходи в права линия без помощ.

- Видяла е как умира човек във ваше присъствие - каза тя. - Човек, който се е канел да ви убие.

- Разбирам. - Той реши да се усмихне през зъби. - Не го бях планирал.

- Божичко... - въздъхна Рейчъл.

- Не съм сигурна, че осъзнавате тежестта на ситуацията по отношение на детето си - каза Фъргюсън.

- Какво искате от мен? Да спра да я виждам ли? Аз и сега не я виждам достатъчно.

- Аз... - подзе Фъргюсън, но Паркър я прекъсна.

- Сигурно мога да си намеря и друга професия. Например детска психология -само че съм свикнал да се опитвам да решавам проблеми, а не да ги създавам насила.

Беше ред на Фъргюсън да оголи зъби. „Добре“, помисли си Паркър. За първи път отговаряше нарочно неконструктивно, дори заядливо, но вече му беше писнало. Достатъчно виновен се чувстваше и без помощта на Фъргюсън. Знаеше, че дъщеря му струва повече от всичките, а той дори не я познаваше истински.

- Не съм сигурна, че има полза от такова отношение - каза Фъргюсън.

Паркър се опита да се успокои. Загледа се през прозореца зад гърба на Фъргюсън и снежинките, които вятърът отвяваше от един гол клон навън. Сред повея на него кацна една червеношийка с разрошени перца. Повечето бяха отлетели на юг за зимата, но някои бяха останали. Тази беше зряла, възрастна птица. Беше или късметлийка, или много корава, защото червеношийките често ставаха жертва на катерици, змии, котки, гарвани, врани и въобще почти всички хищни животни. Малко от тях живееха повече от две години.