Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 25

— Въпреки това ги изпрати. Нека се безпокоим за последствията, след като бурята се разрази.

— Генерале, повярвай ми — много бих искал да изпратя всеки доброволец, когото мога, и да го направя веднага. Всички бихме искали да го сторим. Кхос е нашият щит и всеки гражданин на Лигата знае това. Но Лигата не може да се намесва в отделните демокраси, особено по молбата на един-единствен човек — дори този човек да е самият лорд-протектор на Кхос. Можем да изпратим подкрепления само ако те са поискани от вашия делегат. От теб зависи да промениш решението на съвета ви по този въпрос.

— Проклет да съм, опитах се да го сторя!

— Значи трябва да опитваш по-упорито.

Крийд погледна ядосано чашата в ръката си.

— Ами твоите хора? Те и преди са се месили в кхосианските дела. Могат да го направят отново.

— Това се е случвало преди мен, Марсалас — намръщи се Коя. — И тук не бива да говорим за тези неща. Съжалявам. Точно в момента Лигата или който и да било друг не могат да сторят нищо повече за теб. Трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи.

Това сложи край на обсъждането, Крийд шумно издиша през ноздрите си и погледна втренчено събеседника си с цялата сила на волята си. Коя издържа погледа му, без да трепне, макар вътрешно да усещаше тялото си напрегнато и пулсиращо. Генерал Крийд беше като стрела в полет — опиташ ли се да я спреш, ще усетиш удара.

Лорд-протекторът промърмори нещо и юмрукът му се вкопчи в парапета. Коя можеше само да изпитва съчувствие към мъжа, макар да усещаше, че досега все още не са се докоснали до истинската причина Крийд да е тук.

— Можеше да си пишем по този въпрос — рискува той. — Едва ли е било нужно да идваш за това лично.

— Не.

Двамата замълчаха, а вятърът продължаваше да ги блъска.

Нека първо гневът му се уталожи — реши Коя.

Небесният кораб завиваше по посока на вятъра и светът се въртеше заедно с него, така че Минос се измести наляво и поразителното кобалтовосиньо на морето изпълни очите им. Коя зърна верига острови далеч на изток, които изглеждаха като едва забележими скалисти хълмчета, простиращи се на югоизток, по посока на Салина, чак до най-източната точка на далечния Кхос, на повече от шестстотин лака от мястото, където се намираха сега — архипелага на Свободните пристанища и демокрасите, народите без владетели.

Ако човек намереше време да пътува до Мерсианските острови, освен на поддържащите равенството партисипос на Корос и Салина можеше да попадне и на острови, които избираха съветите си с лотария и бяха убедени, че частната собственост изобщо не е необходима, или пък се придържаха към древната традиция на административните матриархати. Имаха проста фамилна индустрия и строго контролирани търговски тарифи или пък бяха общодостъпни енклави като този на Коракса — крайни индивидуалисти, които живееха като свободни племена в разпокъсани общности. Дори далечният и могъщ Кхос беше представляван в Лигата, където последните остатъци от мерсианската благородническа класа мичине някак бяха успели да се задържат на власт след бурните години на революцията от предишния век, макар и с цената на много отстъпки пред народа и след безкрайните столетия на обсади и нашествия, направили кхосианците зависими от онези, които плащат и поддържат голямата част от укрепленията им.