Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 27

Коя поклати глава.

— Не бих си и помислил нещо такова. Въпреки това… — Той се поколеба и остана така с отворена уста.

Марш беше привлякъл вниманието му. Нещо в позата на мъжа се бе променило — сякаш внезапно беше застанал нащрек. Коя може би нямаше да го забележи, ако не беше прекарал по-голямата част от живота си с този човек.

— Сигурен съм, че думите ти ще бъдат приети добре — продължи той, докато Крийд проследяваше погледа му.

Сега и двамата гледаха към Марш и ръцете му, които се пресягаха към нещо на кръста му под дългото палто.

— От наша страна няма от какво да се страхуваш, повярвай ми. Достатъчно мъдър си, за да не позволиш тази власт да те унищожи напълно… Освен това знаеш твърде добре какви ще са последствията, ако това някога се случи…

Коя примигна изненадано, когато Марш вдигна пистолет в ръката си и го насочи към екипажа.

Пукотът на изстрела отекна през цялото му тяло. Шокиран, той впери поглед в телохранителя си, който беше застанал като участник в дуел. Десният му крак беше изнесен напред, другата му ръка все още беше под палтото му, а от дулото на вдигнатото оръжие се разпръскваше облаче дим. Коя проследи посоката на изстрела и видя как един мъж се строполи по гръб на палубата, докато останалите около него крещяха изненадано или се хвърляха да търсят укритие. Той осъзна, че жертвата е монах — един от двамата, които се бяха качили на борда, за да благословят височайшата им среща.

Наблизо отекна друг изстрел, който беше толкова оглушителен, че за малко не спря сърцето му. До него Крийд крещеше нещо, докато покрай тях се разлетяха отломки.

На мястото им край парапета се надигна облак черен дим. Коя имаше време само колкото да забележи как вторият монах скача към тях, стиснал в ръка нещо кръгло и черно. Марш извади от палтото си друг пистолет и стреля с него, преди димът да ги погълне изцяло. В следващия миг Коя се просна на палубата, усещайки голяма тежест върху гърдите си, и вътрешностите му се разтресоха от още един взрив.

Когато димът се разсея, Марш все още стоеше там, но сега в ръцете му имаше само нож. Той се обърна и проследи с поглед монаха, който в този момент скачаше през парапета, за да намери смъртта си.

Коя зяпна, когато мъжът изчезна от другата страна.

— Добре ли си? — попита Крийд и го потупа по рамото, преди да му помогне да се изправи на крака.

Коя успя да възвърне гласа си.

— Мисля, че съм добре — отвърна той, наведе се непохватно за бастуна си и след като се подпря на него, вдигна поглед към генерала и попита: — А ти? Май главата ти кърви, ето там.

Крийд опипа главата си на мястото, където едно плитко порязване започваше да добива морав цвят. Генералът се намръщи и се обърна, за да погледне през парапета. Коя също беше любопитен.

На голямо разстояние под тях един бял балдахин се спускаше надолу към повърхността на морето. Докато вятърът го носеше към брега, видяха, че под него виси мъж. Яркооранжевият цвят на робата му не можеше да бъде сбъркан.

Очевидно впечатлен, Крийд поклати глава.

— Тези дипломати стават все по-луди с всяка година.