Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 14

След моментно колебание Че пристъпи през прага.

Залата на бурите почти не се беше променила от последния път, когато го бяха призовали тук преди — колко станаха — един-два месеца. Не можеше да си спомни. Откри, че линейността на времето в спомените му е странно объркана след завръщането му от последната дипломатическа мисия срещу рьошуните, сякаш той вече не искаше да си спомня ежедневния си живот. Тази нощ залата беше празна, макар всички лампи да светеха с ярки трептящи пламъци, оцветени в зеленикаво от зелените стъкла.

— Светият матриарх ще се срещне с теб след малко — обяви възрастният жрец, след което се поклони и се оттегли в една стая до входа.

Че скръсти ръце, пъхна ги в ръкавите на робата си и зачака.

Пулсиращата жлеза вече беше забавила ритъма си до този на сърцето му.

През прозорците, заобикалящи кръглото пространство, той забеляза Светия матриарх Сашийн, която стоеше отвън на балкона сред малка група жреци. Беше висока жена, облечена в нетипично обикновена бяла роба и загледана към тъмното небе на Ку’ос отвъд парапета, докато разговаряха помежду си с гласове, приглушени до шепот от дебелото стъкло.

Въглените пропукваха в каменната камина в средата на стаята. Димът беше засмукван от железния комин, който изчезваше в пода на спалните над него. До камината имаше още една карта на империята. Всъщност беше същата, която стоеше там и по времето на предишното му посещение — лист хартия с черно мастило, закачен върху дървен триножник. Върху него грубо с молив все още бяха отбелязани линии, обозначаващи движенията на флотите за предстоящото нашествие в мерсианските Свободни пристанища. Срещу този уютен кът в полукръг бяха подредени кожени кресла. На други места в стаята имаше още столове и дълги пейки, покрити с животински кожи, както и ниски маси с купи с плодове, горящ тамян или течни наркотици.

Стигнали са дотук — внезапно си помисли Че. — Дотук са стигнали рьошуните, когато са направили поредния си опит. Чак дотук, до Киркус, нейния син.

Струваше му се направо невероятно как рьошуните — единият от които според всички свидетели е бил чуждоземец — са преминали през същата тази стая в търсене на своята жертва, а след себе си са оставили пътека от мъртви и ранени, започваща още от най-долния етаж на Храма на шепотите. Съмняваше се, че дори и Шебек би стигнал дотук. Шебек беше неговият стар учител рьошун, който беше по-опитен от всички, с изключение на един.

Аш — каза си той с интуитивна убеденост. — Трябва да е бил Аш.

Но след това Че се замисли. Дали това изобщо беше възможно? Аш би трябвало да е вече шейсетгодишен, ако изобщо беше още жив. Дали би могъл да постигне нещо такова на тази възраст?

Който и да е бил, Че не можеше да не му се възхити. Винаги го бяха привличали дръзките и рисковани начинания и той усети как на лицето му се плъзна потайна усмивка. Никога не би си помислил, че точно армия от плъхове и трима рьошуни, твърдо решени да извършат своето отмъщение, ще успеят да проникнат в Храма на шепотите.