Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 16

Въпреки това Че видя, че мъжът не е успял да се спаси съвсем от наказанието. Той имаше Ку’ос огърлица — железен нашийник, обхващащ плътно шията му, към който беше закачена верига, завършваща с малко гюле, което той носеше в ръката си, докато минаваше покрай него. От мъжа се очакваше да не сваля тази огърлица до края на живота си.

Отвън останаха само Сашийн и един-единствен телохранител. Жената сякаш беше потънала в мислите си. Че усети върху бузата си течението от отворената врата, въпреки това шумът на града от другата страна беше едва доловим. През последните седмици на насилствено наложен траур той беше необичайно тих. Когато Сашийн се обърна и влезе в Залата на бурите, тя беше стиснала основата на носа си между палеца и показалеца, сякаш я мъчеше главоболие. Телохранителят й остана отвън и започна бавно да патрулира по балкона. Тя се приближи до една полица с бокали, от които се надигаше пара, и се наведе да вдъхне от единия от тях. Устата й се отвори, тя се изправи и лицето й поруменя.

Очите на Сашийн проблеснаха за миг, когато видя дипломата, който я чакаше. Тя мина покрай него и се отправи към огъня, протегнала ръце напред, за да се стопли.

— Направи ли го? — попита го тя, обърната с гръб към него.

— Да, матриарх.

— Тогава седни и се стопли.

Не му беше студено, но въпреки това направи онова, което му наредиха, като избра една застлана с кожа пейка пред огъня. Седна изправен, със скръстени ръце. Дишаше дълбоко, борейки се с желанието да се почеше по врата. Миг по-късно Светият матриарх се извърна от въглените и седна до него, толкова близо, че коленете им се докосваха. Можеше да усети мириса на греяно вино в дъха й и осъзна, че тя е пияна.

Кожата на пейката изскърца, когато тя кръстоса дългите си крака един върху друг. Цепката на робата й се разтвори точно колкото да разкрие нежната кадифена кожа на бедрото й. В сравнение с обичайното й облекло, роклята беше доста обикновена, но бе с по-малък размер и памучният плат беше опънат върху извивките на тялото й. Ноктите на босите й крака, които се подаваха отдолу, бяха лакирани в яркочервено.

— Бушрали ми каза, че те няма да ми отмъстят за това, че съм убила техния ученик.

— Рьошуните ли? — осмели се да попита Че.

Тя раздразнено присви очи. Не ми се прави, че не разбираш.

— Малко вероятно е — поклати глава Че. — Ученикът не е носил Клеймо. Те отмъщават само от името на онези, които носят Клеймо.

Тя се замисли върху думите му и хвърли поглед към спящата си майка, преди да заговори отново. Тогава той забеляза червените следи отстрани на врата й, които продължаваха надолу под яката на робата й. Приличаха на следите от изгаряне, оставащи след пречистване.

— Но за тях това ще бъде нещо лично — предположи тя, — публично унижение. Убийство на един от младите им членове.

Тя се сети да мисли за това чак сега, след като екзекуцията е извършена — каза си Че.