Читать «Злочестината на господин Хъгинботъм» онлайн - страница 4

„Нека си върви беднякът“, помисли търговецът. „Не искам черната му кръв да тегне на съвестта ми — още повече, че обесването на негъра няма да върне господин Хигиботъм. Да върне стария господин! Знам, че е грях, но не ми се ще да видя как за втори път се връща към живота и ме изкарва лъжец!“

Потънал в тези мисли, Доминикъс Пайк навлезе в Паркърс Фолс — селище, както всеки знае, толкова оживено, колкото могат да го направят три памукопредачни фабрики и една дъскорезница. Машините още не вървяха и само няколко магазина бяха отворени, когато той разпрегна пред яхъра на хана и най-напред поръча четири кварти овес за кобилата. На второ място, разбира се, разправи на коняра за нещастието с господин Хигинботъм. Намери за благоразумно все пак Да не бъде много категоричен по отношение на датата на ужасното събитие, както и да не се изказва със сигурност дали убийството е било извършено — от ирландец и мулат или само от сина на далечния остров. Не посмя да обяви за източник на новината себе си или някой друг, а я разправи като непотвърден слух.

Новината обиколи града като мълния и всички толкова много говореха за нея, че никой не можеше да каже откъде е тръгнала. Господин Хигинботъм беше толкова известен в Паркърс Фолс, колкото който и да било жител на селището — съсобственик бе на дъскорезницата и притежаваше значителен брой акции от памукопредачните фабрики. Жителите на града смятаха, че собственото им благополучие е зависимо от неговата съдба. Възбудата бе така силна, че „Паркърс фоле газет“ изпревари деня на излизането си и бе пуснат с наполовина празна страница и двойна колона, набрана с главни букви, озаглавена „УЖАСНОТО УБИЙСТВО НА Г-Н ХИГИНБОТЪМ!“ Между останалите потресаващи подробности напечатаното съобщение споменаваше марката на въжето около шията на покойника, както и точната сума от хиляда долара, отнета от него. С много патос се говореше и за злочестината на племенницата, която преминавала от един припадък в друг, след като чичото й бил намерен виснал на крушата с обърнати джобове. Местният поет съЩо увековечи скръбта на младата госпожица в седемнадесетте стиха на една балада. Членовете на градската управа проведоха, заседание и като взеха пред вид имуществените интереси на господин Хигинботъм в града, решиха да се издадат афиши с обещание за награда от петстотин долара за залавяне на убийците и възстановяване на откраднатото.

Междувременно цялото население на Паркърс Фолс, състоящо се от собственици на магазини, съдържатели на пансиони, момичета от фабриките, работници от дъскорезницата и ученици, наизлезе по улиците и започна врява, която с излишък компенсираше мълчанието на памукопредачните машини — те се въздържаха да нададат обичайния си грохот поради уважение към покойния. Ако господин Хигинботъм бе държал на посмъртно признание, то без време появилият се негов дух би заподскачал от радост в тази глъчка. Нашият приятел Доминикъс, тласкан от суетата, забрави предпазните мерки, които искаше да спазва, качи се върху градската водна помпа и се обяви за източник на автентичната вест, предизвикала такава забележителна сензация. Веднага се превърна в голямата личност на момента и тъкмо когато с глас на уличен проповедник започна новото издание на разказа си, на улицата пристигна пощенската кола. Тя пътуваше по цяла нощ и трябва да бе сменила конете в Кимбълтън в три сутринта.