Читать «Злочестината на господин Хъгинботъм» онлайн - страница 2

Щом предаде това ужасно сведение, непознатият продължи похода си с още по-голяма бързина, като дори не извърна глава, когато Доминикъс го покани да изпушат по една испанска пура и да разправи всички подробности. Търговецът подсвирна на кобилата си и заизкачва хълма, като си мислеше за печалната съдба на господин Хигинботъм, когото познаваше чрез занаята — продал му бе много връзки деветинчови пури и тютюн на листа, за дъвкане и кълцан. Доста бе смаян от бързината, с която се разпространяваше вестта. Кимбълтън се намираше почти на шестдесет мили по права линия, убийството бе извършено едва в осем миналата вечер и все пак Доминикъс научи за него в седем тази сутрин, въпреки че по всяка вероятност собственото семейство на бедния господин Хигинботъм едва-що бе открило тялото му, обесено на крушата. Непознатият пешеходец трябва да е имал вълшебни бързоходки, за да се движи с такава скорост.

— Казват, че лошата новина има криле — мислеше си Доминикъс Пайк, — но тази може да се състезава с железницата. Тоя човек трябва да го наемат за вестоносец на президента.

Загадката бе решена чрез предположението, че разказвачът е сбъркал с един ден времето на събитието. И така, нашият приятел не се поколеба да разправи историята по всички кръчми и крайпътни магазинчета, като раздаде цяла връзка испански пури на не по-малко от двадесет ужасени слушатели. Всеки път неизменно се оказваше пръв вестител на новината и така го затрупваха с въпроси, че не можа да не запълни контурите на събитието, докато то се превърна в един внушителен разказ. Натъкна се и на подкрепа. Господин Хигинботъм бе търговец. Някакъв бивш негов служител, комуто Доминикъс предаде случката, потвърди, че старият джентълмен имал навика да се прибира на смрачаване през овощната градина с парите и ценните книжа от магазина в джоба си. Чиновникът не се показа особено огорчен от нещастието на господин Хигинботъм, като намекна, че търговецът може би е разбрал от собствените си сделки с него, че старецът е свадлив и стиснат до немай къде. Имуществото му щеше да бъде наследено от някаква хубава племенница, която държала училище в Кимбълтън.

Като разпространяваше новината за разтуха на хората и въртеше собствената си търговия, Домимикъс така закъсня че реши да пренощува в един хан на пет мили преди Паркърс Фолс. След вечеря, запалил една от най-хубавите си пури, той се настани пред тезгяха и се впусна в историята на убийството, която бе така набъбнала, че му отиде половин час да я довърши. В помещението имаше двадесет души, от които деветнадесет повярваха като в Светото евангелие. Двадесетият обаче бе възрастен фермер, пристигнал преди малко на кон и сега седеше в ъгъла, пушейки лулата си. Когато историята свърши, той изтежко се надигна, премести стола си право пред Доминикъс и се вторачи в лицето му, като пуфкаше най-гадния тютюнев дим, помирисван някога от търговеца.

— Можеш ли да се закълнеш — поиска да знае той с тона на областен съдия, провеждащ изпит, — че старият господин Хигинботъм от Кимбълтън е бил убит в овощната си градина по-миналата вечер и е бил намерен обесен на голямата круша вчера сутринта?