Читать «Злочестината на господин Хъгинботъм» онлайн - страница 5

— Сега ще чуем всички подробности — завика тълпата. Кочияшът докара трополящата кола до верандата на хана следван от хиляда души — ако някой до тоя миг си бе гледал работата, сега я заряза на средата, за да чуе новините. Търговецът, пръв след преследвачите, забеляза двама пътника — и двамата изтръгнати от сладка дрямка, за да се озоват посред една тълпа. Всеки ги обсипваше с най-различни въпроси — всичките задавани едновременно — така че двамата бяха онемели, макар единият да бе адвокат, а другият — млада госпожица.

— Господин Хигинботъм! Господин Хигинботъм! Разкажете ни подробности за господин Хигинботъм! — ревеше тълпата. — Какво е становището на следователя? Задържани ли са убийците? Оправила ли се е племенницата на господин Хигинботъм от припадъците си? Господин Хигинботъм! Господин Хигинботъм!

Кочияшът не каза нищо, освен дето страховито наруга коняра, задето не му подаде отпочинал впряг коне. Адвокатът вътре обикновено не губеше самообладание, дори когато спеше — първото нещо, което стори след като разбра причината за суматохата, бе да извади голям червен портфейл. В същото време Доминикъс Пайк, който бе изключително възпитан младеж, и освен това предполагаше, че женският език ще разправи историята също така красноречиво както и адвокатският, подаде ръка на дамата да излезе от колата. Беше нежно хубаво момиче, сега напълно разбудено и свежо като цвете, с такава красива и сладка уста, че Доминикъс с почти еднакво удоволствие би изслушал казани от нея думи за любов или за убийство.

— Господа и дами — обърна се адвокатът към собствениците на магазини, работниците от дъскорезницата и момичетата от фабриките, — мога да ви уверя, че някаква необяснима грешка или по-вероятно умишлена лъжа, злонамерено предназначена да увреди интересите на господин Хигинботъм е предизвикала тази необикновена бъркотия. Минахме през Кимбълтън в три часа тази сутрин и повече от положително е, че щяхме да научим за убийството, ако такова е било извършено. Аз обаче имам доказателства за противното, което е почти така убедително, както и устното заявление на самия господин Хигинботъм. Ето една записка, отнасяща се до негово дело в съда на Кънектикът, която ми връчи той лично. Датирана е в десет часа снощи.

Като рече това, адвокатът показа датата и подписа върху записката, която безспорно доказваше, че или този опърничав господин Хигинботъм е бил жив, когато я е писал. или — според някои, които допускаха по-вероятната от двете съмнителни възможности — до такава степен е затънал в мирските дела, че е продължил да се меси в тях и след смъртта си. Предстоеше обаче едно неочаквано изявление. Младата госпожица, след като изслуша обясненията на търговеца, просто издебна момент да изпъне наметката и да оправи къдриците си, след което се появи на вратата на хана като направи скромен жест да бъде изслушана.