Читать «Златото на инките» онлайн - страница 2

Не след дълго облечените в бляскави одежди моряци изтеглиха саловете си на малък, осеян с дребни камъчета плаж, който водеше към тесен каньон. Те свиха платната с втъкани фигури на фантастични животни, символи, които още повече засилваха страха и благоговението на притихналите туземци и започнаха да разтоварват големи тръстикови кошници и глинени делви на брега.

През дългия ден товарът беше струпан в огромен, но подреден куп. Вечерта, когато слънцето се скри на запад, островът престана да се вижда от брега. В тъмнината се забелязваше само слабото блещукане на светлинки. Ала зората на новия ден завари флотилията все още на брега, а голямата купчина товар стоеше непокътната на мястото си.

На върха на острова планина кипеше усилена работа. Група каменоделци се трудеха усърдно върху огромна скала. През следващите шест дни и нощи, като използваха бронзови лостове и секачи, те неуморно къртиха и изчукваха камъка, докато той бавно придоби формата на свиреп крилат ягуар със змийска глава. Когато дялането и заглаждането най-сетне приключиха, странният звяр изглеждаше така, сякаш щеше да скочи от голямата скала, върху която беше изсечен. Докато траеше извайването на статуята, товарът от кошници и делви бавно беше пренасян и накрая от него не остана и следа.

После една сутрин жителите погледнаха над водата към острова и видяха, че на него няма жива душа. Загадъчните хора, дошли от юг, заедно със саловете си бяха изчезнали, отплавали под прикритието на тъмнината. Само величественият каменен ягуар змия с оголени извити зъби и присвити очи, оглеждащи необятната, осеяна с безброй хълмове местност отвъд малкото море, беше останал да напомня за тяхното пребиваване.

Любопитството бързо надделя над страха. Следобед на другия ден четирима мъже от главното село, разположено край брега на вътрешното море, чиято смелост беше подкладена от силна местна настойка, се оттласнаха от брега в кану еднодръвка и загребаха към острова да поразгледат. След като доплаваха до тясната пясъчна ивица, ги видяха да навлизат в тесния каньон, който водеше към вътрешността на планината. През целия ден и през следващия техните приятели и роднини с безпокойство очакваха завръщането им. Ала никой не видя мъжете отново. Дори и кануто им изчезна.

Страхът на примитивните туземци нарасна още повече, когато над малкото море внезапно се изви силен ураган и го превърна в кипящ ад. Слънцето се скри и небето притъмня както никога дотогава. Заедно със страховитата тъмнина задуха ужасен вятър, който с вой връхлетя върху морето, превърна водата в пяна и опустоши селата. Сякаш беше избухнала война на небесата. Стихията се стовари върху крайбрежието с невероятна ярост. Местните хора бяха сигурни, че ягуарът змия беше повел боговете на небето и мрака да ги накажат, задето бяха нарушили спокойствието му. Те започнаха да шушукат за проклятие, настигнало онези, които бяха дръзнали да стъпят на острова.