Читать «Земя на славата» онлайн - страница 74

— Кой си ти? — попита той.

— Марк Брут, от Десети.

— Е, Брут, консул Крас ми е добър приятел и когато се освободя, ще обсъдим това с теб по-подробно. Сега направи каквото са ти заповядали и ме заведи в сената.

Домиций протегна ръка, за да хване сенатора, но Катилина я отблъсна. Гневът му изби под спокойната маска.

— Не смей да ме докосваш! Аз съм римски сенатор. Не мисли, че когато всичко това приключи, ще забравя обидата. Господарят ви няма да може вечно да ви пази от закона.

И мина покрай двамата с убийствено изражение. Войниците от Десети го обградиха, споглеждаха се тревожно. Излязоха на улицата. Домиций се молеше останалите групи да са намерили някакво доказателство, с което да обвинят заговорниците. Без него Юлий щеше да е подписал собственото си унищожение.

Улиците бяха задръстени от сутрешните тълпи и Брут трябваше да разчиства път с плоското на меча си. Интересът на гражданите към групата беше прекалено силен и напредваха бавно. Брут изруга наум, когато стигнаха до първия ъгъл и усети промяна в тълпата, но вече беше прекалено късно.

Децата и жените бяха изчезнали и войниците от Десети бяха обградени само от мъже. Обърна се към Катилина. Лицето на сенатора беше озарено от триумф. Брут усети, че го бутат и обграждат, и с болезнено прозрение осъзна, че Катилина е бил подготвен за пристигането им.

— Защитавайте се! — изкрещя Брут. Още докато даваше заповедта, видя как изпод плащовете и туниките се повяват оголени мечове: мъжете на Катилина бяха скрити сред минувачите и искаха да освободят водача си. Улицата се изпълни с оръжие и писъци и първите мъже от Десети бяха хванати неподготвени и посечени.

Брут видя как поддръжниците на Катилина го освобождават и се опита да го сграбчи. Беше невъзможно. Протегна ръка, някой го удари и той започна яростно да се отбранява. Беше притиснат отвсякъде и почти го обзе паника. После видя как Домиций разчиства кърваво пространство на улицата и се придвижи към него.

Войниците от Десети запазиха хладнокръвие. Сечаха поддръжниците на Катилина с мрачната ефикасност, на която бяха тренирани. Сред тях нямаше слабак, но всеки беше изправен срещу две или три яростно свистящи оръжия. Въпреки че нападателите не бяха така умели, се биеха с фанатична енергия и легионерите едва отблъскваха ударите им.

Брут хвана един мъж за гърлото с лявата си ръка, хвърли го върху двама други и ги уби с точни удари, докато те се мъчеха да го отблъснат. Усети как бясно биещото му сърце се успокоява и се огледа. Отдръпна се, за да избегне един меч, насочен към дясната му ръка, извъртя я и проби гърлото на нападателя. Гърло и слабини, най-бързата смърт.

Залитна, когато нещо го удари в кръста, и усети как един от ремъците на бронята му се къса. Завъртя меча си под остър ъгъл, отсече главата на още един мъж и го повали в кашата от мръсотия и плът в краката си. Навсякъде се лееше кръв. Той бързо премигна, търсеше с поглед Катилина. Сенаторът беше изчезнал.

— Прочисти тази проклета улица, Десети! — изкрещя Брут и мъжете му си запробиваха път с мечовете. Тежките остриета сечаха враговете като касапски сатъри. След като част от мъжете на Катилина се бяха оттеглили с него, броят на враговете беше намалял и легионерите успяваха да им платят за атаката по единствения начин, който нападателите заслужаваха.