Читать «Земя на славата» онлайн - страница 75

Когато приключиха, спряха задъхани. Оръжията им бяха покрити с тъмна кръв, която бавно капеше от излъскания метал. Един-двама обикаляха хората на Катилина и забиваха в тях мечовете си, за да се подсигурят.

Брут избърса меча си в един от онези, които беше убил, и го прибра в ножницата, като преди това провери острието. Работата на Кавало нямаше никакви недостатъци.

От първоначалните двайсет само единайсет стояха прави, а още двама издъхваха.

Опита се да се съсредоточи. Хората на Катилина бяха подготвени да го измъкнат. Вече можеше да е на път да се присъедини към бунтовниците, или пък те към него.

Брут знаеше, че бързо трябва да вземе решение. Хората му го наблюдаваха мълчаливо и чакаха заповедите му.

— Домиций, остави ранените на грижата на най-близките къщи. Преди да ни настигнеш, занеси съобщение на Юлий в сената. Сега не можем да го чакаме. Останалите тръгвайте с мен.

И без повече думи тръгна бързо. Хората му го последваха почти тичешком.

В сградата на сената цареше истински хаос: триста души се опитваха да се надвикат. Протестите бяха най-силни в средата, където стояха оковани четиримата арестувани от Юлий мъже — настояваха за доказателства на обвиненията срещу тях. Отначало бяха кротки, но когато осъзнаха, че Катилина няма да бъде доведен, увереността им бързо се възвърна.

Помпей чакаше нетърпеливо за тишина, но най-накрая беше принуден да добави и своя глас към врявата.

— Заемете местата си и млъкнете! — изкрещя той на сенаторите. Намиращите се най-близо седнаха достатъчно бързо, другите ги последваха като вълна; възстанови се някакво подобие на ред.

Консулът изчака, докато виковете стихнат до шепот, и сграбчи здраво трибуната, но преди да започне обръщението си към разбунения сенат, един от четиримата обвинени вдигна веригите си в молба.

— Консуле, искам освобождаване. Бяхме доведени тук от домовете си…

— Мълчи или ще накарам да те оковат още по-тежко — отвърна Помпей. Продължи тихо, но този път гласът му стигаше и до най-далечния край на залата. — Имате възможността да отговорите на обвиненията, които Цезар повдигна срещу вас. — Пое си дълбоко дъх. — Сенатори, тези мъже са обвинени в заговор за създаване на метеж в града, който да доведе до въстание и смяна на властта и убийство на сегашните властници. Тези от вас, които най-силно крещят за справедливост, е по-добре да обмислят сериозността на тези обвинения. Изслушайте Цезар, който ги обвинява.

Юлий закрачи към трибуната. Усети как по кожата му избива пот. Къде беше Катилина? Брут бе имал достатъчно време, за да го доведе с другите. Усещаше всяка своя крачка като бавно приближаване към собственото си унищожение. Не разполагаше с нищо друго освен с думата на Крас, с която да обвини мъжете… или да подкладе собствените си съмнения.