Читать «Земя на славата» онлайн - страница 72

Консулът всекидневно го притискаше да предприеме нещо срещу онези, които беше посочил като предатели. Юлий все отлагаше, но го измъчваше мисълта, че те могат да се разбунтуват и градът да потъне в хаос, който е могъл да предотврати. Изпратил беше шпиони, които да наблюдават домовете им, и му беше достатъчно ясно, че се срещат тайно на места, където никой не може да ги подслуша. Въпреки това не предприемаше нищо. Беше му невъзможно да повярва, че съществува заговор от мащаба, за който говореше Крас, когато виждаше спокойните улици. И все пак беше виждал как се отразява войната на Рим и това му беше достатъчно, за да изпрати Брут да проучи мястото, което беше посочил Крас.

Това беше товарът на отговорността, който го смазваше, признаваше си с горчивина Юлий. Въпреки че му се искаше някой друг да рискува кариерата и живота си, решението беше оставено в неговите ръце. Не подценяваше рисковете. Тъй като имаше само няколко имена, не можеше да си позволи да обвини сенатори в предателство, без да постави главата си на дръвника. Ако се провалеше, сенатът щеше да се обърне срещу него без капка милост. По-лошото беше, че хората можеше да се изплашат да не би да се върнат дните на управлението на Сула, когато никой не знаеше кой ще е следващият, когото ще изведат от дома му по обвинение в предателство.

Една грешка можеше да навреди на Рим повече, отколкото ако не направеше нищо — но напрежението беше огромно.

Останал сам за няколко скъпоценни минути, той тресна с юмрук по масата. Как можеше да вярва на Крас след подобно разкритие? Като консул Крас бе трябвало да изобличи заговора на Катилина в момента, в който научи за него. От всички мъже на Рим той се беше провалил в най-основния си дълг и въпреки възраженията му Юлий осъзнаваше, че трудно може да му прости тази слабост. Не и откакто Сула бе заплашил града с въоръжените си сили — споменът за онази нощ все още го разтреперваше. Нощта, когато загина Марий, нападнат като от африкански мравки. Крас трябваше да действа, а не да слуша мъже като Катилина, без значение какво му обещават.

Силен шум долу го откъсна от мислите му. Веднага хвана меча, оставен на масата, но в следващия миг позна гласа на Брут и се отпусна. Ето какво беше донесъл Крас. Връщането на страха, който изпитваше, когато Катон го бе заплашил и се беше наложило да разглежда всеки като неприятел. Обзе го гняв, като осъзна как консулът го е манипулирал. Заговорниците трябваше да бъдат спрени, преди да се задействат. Дали щяха да вдигнат бунт? Беше изпратил един центурион от Десети да провери по домовете им. Ако заговорниците осъзнаеха, че плановете им са известни, бунтът можеше да бъде убит още нероден.

Брут потропа на вратата и влезе. По изражението му Юлий разбра, че има новини.

— Хората ми огледаха селищата, за които ни предупреди Крас. Мисля, че казва истината — каза Брут направо. Обичайната лекота в поведението му бе изчезнала.

— Колко меча имат?

— Единайсет хиляди, може и повече, но са пръснати. Всяко градче е пълно с мъже, прекалено много, за да са подкрепа. Нямат знаци или знамена на някой легион, просто ужасно много оръжие твърде близо до Рим, за да сме спокойни. Ако момчетата ми не знаеха какво търсят, можеше и да ги пропуснат. Мисля, че заплахата е реална, Юлий.