Читать «Земя на славата» онлайн - страница 73

— Значи трябва да действам — каза Цезар. — Трябва да ги изпреварим и да ги изненадаме. Прати хора в къщите, които наблюдаваме. Ти самият отиди в дома на Катилина. Арестувай заговорниците и ги доведи в сената следобед. Аз ще подготвя почвата там и ще кажа на сенаторите колко близо сме били до разрушението. — Изправи се и затъкна меча си в колана. — И внимавай, Брут. Може да имат подкрепа в града. Крас каза, че като начален сигнал ще подпалят пожари в бедните райони, така че трябва да имаме на улиците хора, готови да ги изгасят. Никой не знае колко души са замесени.

— Десети ще се разпръсне доста, ако се опитаме да покрием целия град, Юлий. Не мога едновременно да поддържам реда и да започна битка срещу бунтовниците.

— Ще убедя Помпей да използва своите хора по улиците. Ще разбере, че трябва да го направи. След като ги доведеш в сената, ми дай един час да представя случая и тръгвай. Ако не дойда да ги поведа, тръгни срещу тях сам.

Брут се спря за момент; разбираше каква е молбата към него.

— Ако започна кампания без одобрение на сената, това ще е моят край, независимо дали ще победя, или не — тихо каза той. — Сигурен ли си, че можеш да вярваш на Крас, че няма да ни предаде?

Юлий се поколеба. Ако Крас не повтореше обвиненията си пред сената, това щеше да е достатъчно, за да ги довърши. Старецът беше достатъчно хитър, за да измисли заговора, само за да отстрани някои от противниците си. Така щеше да се освободи от съперници, без това да го опетни ни най-малко.

И все пак какъв избор имаха? Не можеше да позволи да избухне въстание, ако имаше начин да го спре.

— Не, не мога да му вярвам, но без значение кой е отговорен за струпването на тези войници, не мога да позволя такава заплаха срещу Рим. Арестувай заподозрените, преди да стане още по-лошо. Аз ще поема отговорността, ако успея да дойда. Ако ли не, решението е твое. Чакай колкото прецениш.

Брут и Домиций поведоха двайсет от най-добрите си хора, за да заловят Катилина в дома му. Докато разбиваха външната порта обаче, се забавиха — когато стигнаха до вътрешните стаи, Катилина грееше ръцете си на мангал, пълен с горящи документи. Посрещна войниците спокоен. Лицето му изглеждаше като издялано от камък, широките му раменете показваха, че полага грижи за силата си. Необичайно за сенатор носеше на бедрото си меч в богато украсена ножница.

Брут се втурна вътре и изля кана вино върху горящите пламъци. Когато влажният дим се разпръсна, зарови ръце в пепелта — но не беше останало нищо.

— Господарят ви е надхвърлил правомощията си — отбеляза Катилина.

— Заповедта ми е да те отведа в курията, сенаторе. Ще отговаряш по обвинение в измяна — каза Домиций.

Катилина посегна към дръжката на меча си и Брут и Домиций замръзнаха.

— Ако го докоснеш, ще умреш още тук — предупреди го тихо Брут. Очите на Катилина се опулиха под тежките клепачи: усети, че това не е празна заплаха.