Читать «Земя на славата» онлайн - страница 54

— Къде е Юлия? — попита той.

На лицето на Клавдия се изписа гордост и любов.

— Язди навън. Излиза в гората всеки път, щом може. Прилича на Корнелия, Юлий. Същата коса. Понякога, когато се засмее, все едно ме връща трийсет години назад и тя е отново с мен. — Забеляза напрежението му и го разбра погрешно. — Никога не я оставям да язди сама. Двама слуги винаги я пазят.

— Ще ме познае ли? — попита Юлий, внезапно притеснен. Погледна към портите, сякаш самият им разговор щеше да доведе момичето. Спомняше си дъщеря си съвсем смътно, отпреди да я остави на грижите на Клавдия: крехко момиченце, което беше успокоявал, докато майка й лежеше в тъмното. Споменът за малките й ръчички, обвити около врата му, беше необикновено силен.

— Да, сигурна съм. Винаги иска да й разказвам за теб и аз й разказвам, колкото мога. — Погледът й премина покрай него и тя се взря в Октавиан, който стоеше при конете.

— Октавиан? — попита тя, учудена колко се е променил.

И преди той да може да се възпротиви, се втурна към него и го прегърна. Юлий се засмя на притеснението на младежа.

— Гърлата ни са засъхнали от прах, Клавдия. Да не си решила да ни държиш тук цял ден?

Клавдия остави Октавиан да й се измъкне и възкликна:

— Не, разбира се! Дайте конете си на някое от момчетата, а аз ще погледна в кухнята. Сега сме само аз и няколко от робите. Без твоя подпис търговците не искат да правят сделки с мен. Откакто Тубрук го няма да управлява имението, всичко…

Юлий се изчерви, когато тя отново едва не заплака. Не беше изпълнил дълга си към нея, осъзна той и се учуди на собствената си слепота. Тя едва свързваше двата края, а за свой срам той не бе направил нищо, за да я улесни. Преди да замине, можеше да прехвърли на нейно име контрола върху средствата. Клавдия изглеждаше внезапно объркана от мисълта как той вижда къщата, която вече беше започнала да приема като свой дом, и Юлий я стисна за рамото, за да я успокои.

— Не бих могъл да те моля за повече.

Напрежението й я напусна. Две момчета отведоха конете, за да ги изчеткат и да ги нахранят, а Клавдия се втурна в къщата. Юлий сухо преглътна и влезе от двора в стаите на своето детство.

Обядът, който им донесе Клавдия, беше прекъснат от детски вик навън — тропането на копита възвести завръщането на Юлия. С уста, пълна с мед и хляб, Юлий скочи и изтича на двора. Беше възнамерявал да я изчака да влезе и да я поздрави, както подобава на баща, но звукът на гласчето й надделя над търпението му и той не се стърпя.

Въпреки че беше само на десет годинки, тя беше копие на майка си. Дългата й тъмна коса беше сплетена на плитка, която се спускаше по гърба й. Юлий се разсмя, когато я видя да скача от седлото и да разчесва гривата на коня с пръсти, за да извади бодлите и клонките.