Читать «Земя на славата» онлайн - страница 55

Дъщеря му се сепна от непознатия глас и се огледа, за да види кой се осмелява да й се смее в собствения й дом. Погледна го и се намръщи подозрително. Юлий я наблюдаваше внимателно как се приближава към него с леко наклонена настрани глава, обзета от мълчаливо любопитство, както навремето правеше Корнелия.

„Върви уверено“, отбеляза той със задоволство. Господарката на имението се приближаваше да посрещне посетителите. Беше облечена в овехтяла туника и гамаши за езда и с прибраната си назад коса и без никаква следа от гърди под дрехата почти можеше да мине за момче. Видя семпла сребърна гривна на ръката й и позна, че е на майка му.

Клавдия беше излязла, за да присъства на срещата, и се усмихваше с майчинска гордост.

— Това е баща ти, Юлия — каза тя. Момиченцето замръзна, докато се опитваше да изтупа прахта от ръкава си, после погледна Юлий с празно изражение.

— Помня те — бавно каза тя. — Ще останеш ли?

— За малко — отвърна сериозно Юлий.

Момиченцето сякаш размисли над това и кимна.

— Ще ми купиш ли друг кон? Гиби е вече стара и Рецидий казва, че ще е добре да яздя кон с повече хъс.

Юлий я изгледа и сякаш някаква част от него се разтопи в усмивката му.

— Ще ти намеря някой хубавец — обеща той и получи за награда усмивка, която накара сърцето му да затупти за жената, която беше загубил.

Александрия стоеше настрана от жегата на пещта и гледаше как Табик вади купата с разтопено злато и я поставя над дупките за наливане в глината.

— Внимавай ръката ти да не трепне — предупреди го тя, макар че не беше нужно, тъй като Табик започна уверено да върти дългата дървена дръжка. И двамата отдадоха необходимото уважение на течния метал, докато той съскаше и гъргореше във формата. Дори една пръска можеше да прогори месото до костта и всяка част от процеса трябваше да бъде изпълнена бавно и внимателно. Александрия кимна доволно, когато парата излезе със свистене от отворите в глината и дълбокият бълбукащ звук започна да става все по-висок, докато накрая формата не се запълни. Когато златото се охладеше, глината щеше да бъде отстранена безпроблемно и щеше да се разкрие толкова идеална маска, колкото беше лицето на изобразената жена. По настояване на един сенатор Александрия беше изпълнила неприятната задача да свали отпечатък от лицето на починалата му съпруга само часове след смъртта й. След това беше направила три последователни маски от глина, като се бе опитала да заглади пораженията от болестта. С безкрайна грижа изгради отново разядения нос и най-после мъжът се разплака, като видя как му отнемат лицето на починалата. Изработена от злато, тя щеше да бъде съхранена завинаги млада, дълго след като самият мъж, който я беше обичал, се превърнеше в прах.

Александрия докосна глината. Усещаше горещината, която я изпълваше, и се чудеше дали някой мъж някога я е обичал толкова, че да иска да задържи образа й за цял живот.

Потънала в мисли, не чу как Брут влиза в работилницата и само тишината, настанала, докато той я наблюдаваше, я накара да се обърне — усети нещо, което не можеше да назове.