Читать «Земя на славата» онлайн - страница 51

Крас се разсмя.

— Дали ако направя това, което казваш, ще престанат да изхвърлят мръсотията си на улиците? Не, ще кажат те, карай да върви, Крас пак ще дойде с казаните и пак ще изчисти. Не, приятелю, ако хората искат чисти улици, трябва да вземат вода и да си ги измият сами. Ако вонята стане прекалено силна през лятото, може да се принудят да го направят, а това ще ги научи да пазят чистота. — Крас забеляза объркването на мъжа и заговори по-мило: — Възхищавам се на всеки, който мисли за нашия народ, но има прекалено много хора, на които им липсва усетът да не объркват собствените си стъпки. Няма никакъв смисъл да се стараеш за благото на такива като тях. — Замислено цъкна с език, после се умълча. — От друга страна, ако това е популярно… но не. Няма да остана известен като Крас чистача на боклуци. Не.

— Ами уличните банди? — продължи неотстъпчиво Парий. — В някои райони са направо неконтролируеми. Ако пуснеш хора, които да имат разрешението да се борят с бандите, това ще направи за града много повече, отколкото…

— Искаш още една банда, която да контролира останалите? А кой ще контролира тях? Може би ще поискаш още по-голяма група, която да управлява първата? — Крас изпръхтя, развеселен от настоятелността на Парий.

— Един легион би… — успя да изрече клиентът.

Крас се поизправи и в басейна плъзнаха вълнички. Вдигна ръка за тишина и всички нервно се размърдаха.

— Да, Парий, един легион би могъл да свърши много неща, но нямам легион на разположение, както може би си спомняш. Да не би да ми предлагаш да измоля повече войници от Помпей, за да обикалят бедните квартали? Той иска цяло състояние дори за да има пазачи на състезанията, а вече направих достатъчно, за да повишавам репутацията му със собственото си злато. — Крас махна с ръка и удари металната купа, която висеше от тавана.

— Достатъчно, приятели. Засега имате задачи, а утре ще има още. Сега ме оставете.

Без да кажат и дума, мъжете се изкатериха по ръба на басейна, бързаха да се отдалечат от сприхавия си господар.

Юлий с радост остави зад себе си шумното пристанище и двамата с Октавиан поеха към града. След като Брут наблюдаваше разтоварването на хората и оборудването, работата скоро щеше да приключи. Центурионите бяха избрани лично и на тях можеше да се вярва да държат войниците изкъсо, докато не се получи разрешение за тръгването на първата група.

Юлий погледна Октавиан и забеляза колко добре седи на седлото. Тренировките с извънредните го бяха ошлайфали и сега той яздеше, сякаш беше роден на кон, а не бе уличен калпазанин, не виждал жребец до деветгодишна възраст.

Яздеха по изронените камъни на пътя към града, покрай колесници и роби, които тичаха по неизвестни задачи, покрай каруци със зърно и вино, дялан камък, кожени препаски, железни и бронзови инструменти, стотици други неща, предназначени за гладния търбух на града пред тях. Умело изпреварваха волове и магарета. Керваните се точеха от пристанището чак до пазарите зад градските стени.