Читать «Земя на славата» онлайн - страница 49

— Изборите ще дадат възможност на моите строители да разширят сената. Ще отстъпя новия си театър, докато текат строителните работи. Мисля, че той ще е подходящ. — Усмихна им се и те му отвърнаха: театърът бе два пъти по-голям от сградата на сената и поне два пъти по-луксозен. Нямаше никакви възражения.

— Освен тези, които чухме тук, всички други кандидати трябва да оповестят намерението си преди волтурналиите след десет дни. Нека узная достатъчно рано, моля ви. Преди да излезем под дъжда, трябва да съобщя за обществено събиране след седмица във форума. Съдът на Хоспий ще бъде отложен с месец. След това с Крас ще отправим към хората консулското си обръщение. Ако някой от другите кандидати би искал да прибави гласа си към нашите, ще трябва да ми се обади, преди да замина утре вечер.

Помпей улови погледа на Пранд за кратък миг, преди да продължи. Всичко беше уредено и Пранд знаеше, че кандидатурата му ще бъде подсилена от връзката с най-опитните мъже. Най-добре щеше да е да упражнява речта си. Въпреки всичките обещания на Помпей тълпите в Рим бяха трудна публика.

— Денят е към края си, сенатори. Изправете се за клетвата — каза Помпей, като извиси глас, за да могат да го чуят над барабаненето на дъжда.

Бурята продължи три дни. Когато вълнението премина, флотата, возеща Десети, отново се събра. Всички бяха заети да поправят платната и мачтите и да загреят катран, за да запълнят процепите между широките дъски, където се беше просмукала вода. Както беше предвидил Брут, Юлий нареди на флотата да остане на котва край Остия; между тях сновяха малки лодки с дърводелци и оборудване, така че корабите да изглеждат безупречно. Слънцето изсуши палубите, а легионите измиха трюмовете и почистиха миризмата на повръщано с морска вода и хума.

Накрая вдигнаха котвите и поеха към пристанището. Юлий беше на носа на първия кораб. Стоеше, обвил едната си ръка около високия нос, и жадно поглъщаше гледката на родната си земя. Когато поглеждаше през рамо, виждаше белите платна на корабите и мачтите, които оформяха зад него острие на стрела: платната на останалите оформяха тила. Ако го накараха, едва ли щеше да успее да изрази чувствата си с думи — но той дори не се опитваше да ги изследва. Главоболието му беше изчезнало от свежия морски вятър. Бе запалил благовония в благодарност на боговете за безопасното преминаване през бурята.

Десети щеше да се установи на постоянен лагер, а той щеше да поеме към града. Войниците, също както офицерите, бяха въодушевени от мисълта отново да видят семействата си, но не можеше да им разреши никакви отпуски, преди да изградят и подсигурят лагера. Пет хиляди мъже бяха прекалено много, за да ги настани в имението си. Дори само изхранването на толкова много хора беше проблем, а на пристанището цените бяха по-добри. Мъжете от Десети, също като скакалци, щяха да опустошат златото, което носеше, стига да им позволи. А така поне щяха да харчат собствените си заплати в странноприемниците и публичните домове.