Читать «Земя на славата» онлайн - страница 48

Атия изсумтя, но я последва в коридора към кухнята.

Сградата на сената беше залята от светлината на десетки горящи лампи. Ехтящата зала беше топла и суха въпреки приглушеното барабанене на дъжда навън. Няколко от присъстващите потръпваха при мисълта как ще се измокрят на път към домовете си. Следобедът беше минал в доклади за бюджета на града, в поредица гласувания за одобрение на огромните суми за легионите, които поддържаха римската държава в далечните земи. Сумите бяха впечатляващи, но резервите бяха достатъчно големи, за да задоволят нуждите на града за още една година. Един-двама от най-възрастните сенатори бяха задрямали от топлината и само бурята навън ги спираше да не се отправят към топлата си вечеря и леглата си.

Сенатор Пранд стоеше на трибуната и погледът му блуждаеше по подредените в полукръг пейки — търсеше подкрепа. Притесняваше се, че Помпей шушукаше нещо с колегата си, докато той обявяваше кандидатурата си за консулския пост. Беше се съгласил да се кандидатира точно по настояване на Помпей и най-малкото, което той можеше да направи, беше да се престори на заинтересуван.

— Ако бъда избран на поста, възнамерявам да събера монетосекачите под един покрив и да създам валута, на която гражданите могат да разчитат. Има прекалено много монети, които само претендират за златни или от чисто сребро, и във всеки дюкян се налага да се използват везни, за да се прецени тежестта на парите, с които се плаща. Един общ монетен двор на сената ще прекрати това объркване и ще наложи ред.

Видя, че Крас се мръщи, и се зачуди дали пък няма нещо общо с част от тези фалшиви монети, които причиняваха толкова много вреди. Нямаше да се изненада, ако е така.

— Ако гражданите ми осигурят правото да бъда консул, ще действам в интерес на Рим и ще възстановя доверието в авторитета на сената. — Той отново замълча, тъй като Помпей вдигна поглед и Пранд осъзна, че е направил грешка. Някой цъкна с език и той се обърка.

— … по-голямо доверие в сената — поправи се ораторът. — Уважение на авторитета и властта на закона. Справедливостта не трябва да бъде засенчвана от подкупи или корупция. — Отново замълча, съзнанието му беше абсолютно празно.

— За мен ще е чест да ви служа. Благодаря ви — приключи той, слезе от трибуната и зае мястото си на първия ред с очевидно облекчение. Един-двама от мъжете, които седяха около него, го потупаха по рамото и той започна да се отпуска. Може би все пак речта му не беше чак толкова лоша. Погледна към сина си Светоний, за да разбере как я е приел той, но младият мъж гледаше сковано напред.

Помпей тръгна надолу между пейките и се усмихна на сенатор Пранд, когато мина край него. Онези, които шепнешком бяха започнали разговор, се умълчаха, когато консулът се изправи на трибуната. Изглеждаше спокоен и уверен и Пранд чак малко се ядоса.

— Благодаря на кандидатите за думите им — каза Помпей и огледа редиците с мълчаливо признание, преди да продължи. — Това ми дава надежда, че в този велик град все още могат да се намерят хора, готови да посветят живота си на него без мисъл за лична печалба или амбиции. — Изчака одобрителните възгласи да стихнат, наведен напред и опрял ръце на парапета.