Читать «Земя на славата» онлайн - страница 261

Вдигна юмрук, с рязко движение го спусна и пришпори коня си в галоп, за да ги поведе. Грохотът зад него заглуши всичко друго, а после галите изреваха. Конете летяха към стените.

— Катапулти, готови! Гюлета, скорпиони — готови! Чакайте роговете! — изкрещя Брут. Римляните не бяха бездействали през нощта и сега всички военни машини бяха готови да разбият огромната армия на галите. Всички очи на стената наблюдаваха как ордата препуска към тях, лицата на бойците светеха от напрегнато очакване.

Бяха запалили огромни пънове, накиснати в масло. Задушаващият дим, който вдигаха, не намаляваше ентусиазма на мъжете, готови да ги запратят върху главите на галите.

Брут прецени разстоянието и потупа най-близкия тръбач по рамото. Прозвуча дълъг сигнал и камъни и желязо полетяха във въздуха.

Мадок за момент затвори очи и се помоли. Чу трясъка и тътена наоколо, чу и виковете на поразените бойци. Отвори очи, изненадан, че е жив, и изрева — отчасти от радост от това. Сред племената се бяха отворили пролуки, но се затвориха, когато разстоянието до легионите намаля. Кръвта на галите кипеше.

Бойците му хвърлиха копията си с цялата ярост на хора, оцелели от удара на римските машини. Копията се извисиха над стените и преди да паднат, Мадок вече беше стигнал до дълбокия ров, който опасваше римските укрепления. Трийсет хиляди от хората му скочиха от седлата и се закатериха — забиваха мечовете си в пръстта, за да прескочат шиповете, които трябваше да ги спрат.

Докато се катереше, Мадок гледаше легионерите над себе си. А после, без предупреждение, земята под него поддаде и той се срина надолу. Изкрещя от яд и се закатери отново, но чу пукането на пламъци и видя как римляните вдигат нещо огромно над ръба и го пускат върху него. Опита се да отскочи, но нещо го повали в хаос от кости и тъмнина.

Юлий наблюдаваше от стените. Първото нападение беше разколебано и той заповяда бойните машини да стрелят отново и отново — пъновете и камъните чупеха краката на конете. Портите горяха, но това нямаше значение — той нямаше намерение да ги чака да паднат.

По цялата дължина на укрепленията римските легиони разбиваха тези, които стигаха до тях. Стотици трупове лежаха вече под стената и Юлий се поколеба. Знаеше, че войниците му не могат дълго да се бият с такава скорост — все пак бяха доста отслабнали. Галите обаче явно бяха решили да не отстъпват пред римските оръжия.

Хилядите конници се трупаха пред римските позиции, газеха собствените си хора. Юлий се страхуваше, че ако изпрати легионите навън, те ще бъдат погълнати. Накрая взе решение и викна:

— Октавиан. Изведи извънредните. Десети и Трети ще са зад теб — точно както действахме срещу бритите.

За момент погледите им се срещнаха и Октавиан отдаде чест.

Отвориха портите. Те вече горяха, но извънредните препуснаха през пламъците, за да смажат врага. Десети и Трети тръгнаха след тях.

Това беше опасен момент. Ако извънредните не успееха да отблъснат галите, легионите, които бяха готови за атака, нямаше да могат да се придвижат напред. Юлий се взираше в пушека — следеше знамето на легиона сред кипящото море от племена. Видя го как пада и как някой отново го вдига. Дванайсети легион беше готов да излезе, но Юлий не знаеше дали да заповяда атака.