Читать «Земя на славата» онлайн - страница 263

Брут пристигна в стремглав бяг и пребледня, като разбра какво става.

— Изнесете го, бързо — каза той на Октавиан. — В палатката му. Бързо, преди хората да видят.

Вдигнаха гърчещия се Цезар — беше олекнал от месеците на глад и война — и го замъкнаха в палатката му.

— Какво ще правим? — попита Октавиан.

Брут взе металния шлем от скованите пръсти на Юлий и го вдигна.

— Свали му бронята. Прекалено много хора видяха да го внасяме тук. Трябва да го видят да излиза.

Мъжете се развикаха, като видяха Брут да излиза, облечен с бронята и с шлема на приятеля си. Зад него Юлий лежеше гол на земята: Октавиан беше усукал парче от туниката му и го беше натикал между зъбите му, за да не си прехапе езика. Юлий се гърчеше и трепереше.

Брут изтича на стената и видя, че галите все още са объркани от втория залп на катапултите. Легионите го гледаха и чакаха заповедите му. За миг го обзе паника. Откакто беше стъпил в Галия, не беше командвал сам. Юлий винаги беше до него.

Огледа се отчаяно. Не можеше да измисли никаква стратегия, освен най-простата. Да отвори вратите и да избива наред. Юлий не би го направил, но Брут не можеше да гледа как хората му умират.

— Намерете ми кон! — извика той. — Никакви резерви! Всички напред!

И Брут поведе легионите. Това беше единственият начин, който знаеше.

Галите се разпиляха в хаотичен страх, изплашени, че може отново да бъдат подмамени и разбити от бойните машини.

— Бягайте, мръсници, бягайте! — изкрещя диво Брут.

Легионите изреваха и тръгнаха напред. Нищо не можеше да ги спре.

Глава 44

С падането на нощта онези от галите, които бяха оцелели на бойното поле, тръгнаха към домовете и земите си, за да отнесат новината за разгрома. Римските легиони прекараха по-голямата част от нощта на полето — събличаха труповете и прибираха конете. Стигнаха на мили от Алезия, като избиваха ранените и събираха брони и мечове. Когато зората дойде, се върнаха в укрепленията си и загледаха смълчаната крепост.

Юлий не се будеше. Силата на пристъпа беше разтърсила изтощеното му тяло и когато го отпусна, той потъна в сън, който беше на границата на смъртта. Октавиан стоеше при него в палатката и го миеше с парцал и вода.

Брут се върна, опръскан с кръв и мръсотия, и дълго остана загледан в бледото тяло на приятеля си. Без бронята и отличителните белези на ранга му беше толкова уязвимо…

Коленичи до Юлий, свали шлема с желязното лице и прошепна:

— Бях твоят меч, приятелю.

С безкрайна нежност двамата с Октавиан го облякоха. Юлий не се събуди, макар че за момент замъглените му очи се отвориха.

Когато свършиха, Юлий отново беше римският пълководец, когото всички познаваха. Устните му бяха изпохапани и косата му беше разчорлена, но Октавиан я намаза с масло и я върза.

— Ще се оправи ли? — прошепна младият мъж.

— Да — отвърна Брут. — Сега да го оставим сам. — Гледаше лекото повдигане и отпускане на гърдите на Юлий и беше доволен.

— Ще остана на пост. Нали някой ще иска да го види — каза Октавиан.