Читать «Земя на славата» онлайн - страница 255

Юлий се почувства въодушевен. Годините на война не бяха сломили приятелите му. Говореха за въстанието по-скоро с гняв, отколкото с примирение. Бяха вложили години от живота си в завоюването на вражеската земя и се ядосваха, че бъдещето им е заплашено. И въпреки че разговаряха помежду си, всички наблюдаваха Юлий за някакъв знак, че смята да започне. Той беше ядрото им. Когато отсъстваше, сякаш най-чистата част от пътя и енергията им бе отнета. Свързваше мъже, които при никакви други обстоятелства не биха могли да са заедно. Дотолкова бяха свързани, че дори не се замисляха за това, докато се настаняваха и обръщаха лица към него.

Кабера дойде последен — доведоха го двамата мъже от Десети, които се грижеха за него. Юлий отиде при него веднага щом старият лечител се настани и взе крехките му ръце в своите. Заговори му съвсем тихо, за да не могат другите да чуят през виковете на чайките и вятъра.

— По-далече от всеки друг в Рим, Кабера. Бях отвъд края на света. Видя ли ме там преди толкова години?

Отначало Кабера сякаш не го чу. Юлий се натъжи от промяната, която беше дошла с възрастта. Съзнанието му се разкъсваше и от вина. Нали по негова молба Кабера беше излекувал счупеното коляно на Домиций и това беше досъсипало изтощеното му тяло. Най-после Кабера го погледна и съсухрената му изкривена уста се размърда.

— Беше там, защото ти избра да бъдеш, Гай — каза старецът. Гласът му беше съвсем малко по-силен от дишане и Юлий се наведе съвсем до устните му. — Никога не съм те виждал в тази ужасно студена стая. — Кабера замълча, мускулите на врата му подскочиха в спазъм, когато си пое дъх.

— Казвал ли съм ти, че те видях убит от Сула? — прошепна той.

— Сула отдавна е мъртъв, Кабера — отвърна Юлий.

Старият лечител кимна.

— Знам. Но те видях убит в къщата му и после в килиите на пиратския кораб. Виждал съм те толкова пъти да падаш, че понякога се изненадвам, че те виждам толкова силен и жив. Не разбирам виденията си, Юлий. Те ми причиниха повече болка, отколкото някога съм си представял.

Цезар се натъжи, като видя в очите на стареца сълзи. Кабера забеляза изражението му и сухо цъкна с език. Лявата ръка на стареца лежеше безжизнено в скута му, но той протегна дясната и придърпа Юлий по-близо до себе си.

— Не бих променил и ден от това, от нещата, които съм видял. Разбираш ли? Не ми остава много и смъртта ще е облекчение. Но не съжалявам за нищо от момента, в който стъпих в дома ти преди толкова време.

— Нямаше да оцелея без теб, старче. Не можеш да ме оставиш сега. — Очите му се напълниха със сълзи и спомени.

Кабера изсумтя и потърка лицето си.

— Някои възможности за избор са ни отказани, Гай Юлий. Някои пътеки не могат да бъдат избегнати. Накрая и ти ще пресечеш реката. Виждал съм го по много повече начини, отколкото мога да ти кажа.