Читать «Земя на славата» онлайн - страница 206

— Мина доста време, приятелю. Доведе ли сина ми? — попита Крас.

— Да, както ме помоли. Да го повикам ли?

— Не и преди да поговорим — каза с нежелание Крас. — На масата има храна, а при огъня греяно вино. Ела, седни и се стопли.

Юлий усети пристъп на вина, като си помисли за хората си, които трепереха навън. Крас беше настоял да се срещнат насаме, но въпреки това хората му имаха нужда от храна и подслон преди сутринта. Зачуди се колко ли от тях могат да се поберат в пристройките на къщата или дали ще трябва да спят в оборите.

— Отдавна ли сте в града? — попита Юлий.

— От няколко дни — отвърна Крас. — Но е достатъчно дълго и ще трябва да се връщам в Рим. Радвам се, че дойде.

— Как да не го направя след това странно писмо? Пароли и нощни походи през севера. Наистина много вълнуващо. — Юлий се усмихна. — Да ви кажа, предпочитам през зимата да съм тук, а не в Галия. Нямате представа колко е студено там.

Двамата бивши консули се спогледаха и Юлий видя, че много от противоречията между тях са се изгладили с времето. Изчака търпеливо да му съобщят причината за срещата, макар че сега, когато вече беше дошъл, нито един от тях явно не беше сигурен как да започне. Юлий задъвка парче студено агнешко и зачака.

— Спомняш ли си нашето споразумение? — най-после каза Помпей.

Юлий кимна.

— Естествено. И двамата го уважавахте, също като мен.

Помпей изръмжа в знак на съгласие.

— Но времената се променят. Трябва да преразгледаме условията.

— Приемам — отвърна Юлий. — Знам, че има нови консули и се чудите дали все още има полза да сте свързани с мен. Кажете ми от какво имате нужда.

Крас сухо цъкна с език.

— Винаги си толкова директен, Юлий. Е, добре. Сенатът се промени много през годините, когато ти беше далече.

— Знам — отвърна Цезар и Крас се усмихна.

— Да, сигурен съм, че имаш собствени източници. Водят се разговори да те извикат от Галия, знаеш това. Твоите атаки отвъд Рейн не ти направиха услуга пред сенаторите. Никога не ти е било възлагано да покоряваш германските племена и Помпей беше доста притеснен, докато те защитаваше.

Юлий сви рамене.

— Е, имате моите благодарности. Все пак сметнах за необходимо да задържа Рейн като граница.

Помпей се наведе напред и приближи ръцете си към огъня.

— Знаеш колко са капризни, Юлий. Една година те приветстват, на следващата искат главата ти. Винаги е било така.

— Ще може ли да предотвратиш призоваването? — попита Юлий. Опитваше се да е абсолютно спокоен. Много зависеше от отговора.

— Точно затова сме тук, Юлий — отвърна Помпей. — Искаш времето ти в Галия да бъде удължено, а аз мога да ти дам това, което желаеш.

— При първоначалната ни уговорка не се споменаваше за срок — напомни му Цезар.

Помпей се намръщи.

— Но сега ситуацията е променена. Вече не си консул и никой от нас не може да се кандидатира през следващите години. Има прекалено много нови хора в сената, които те знаят само като пълководец някъде невъзможно далече. Очакват някакъв край на докладите ти, Юлий.

Цезар го погледна спокойно и не отговори.

— Оголи севера, когато отведе легионите на Ариминум — изсумтя Помпей. — Това ти струва голяма част от подкрепата, а дори и сега сме далече от засилване. Кредиторите ти се опитват да те преследват чрез сената. Имаше дори предложение да те съдят, защото си убил Ариовистус. Заради всички тези неща могат да решат да оставиш командването и да се прибереш.