Читать «Земя на славата» онлайн - страница 205

— Нямаме време — каза високо мъжът. — И без това закъснях.

Брут се метна на седлото. Офицерът не го изчака, а заби пети в хълбоците на коня и пое по тъмните улици. Останалите го последваха без дума.

Докато Костенурката се изкатери на стената, Терас вече беше преброил пълна центурия. Портата отново беше здраво залостена и младите пазачи отново заеха позициите си, без да се осмеляват да срещнат погледа на центуриона.

Костенурката беше ветеран и ако се вярваше на всички истории, които се разказваха за него, беше участвал във всички по-големи битки след Картаген. Въпреки факта, че това би го направило поне на няколко века, той говореше за тези времена, сякаш лично беше участвал в тях, с ясното подразбиране, че само неговото участие е спасило републиката от нашественици, лоша дисциплина и дори чума. Каквато и да беше истината, той беше вечно в лошо настроение, че са му дали зелени новобранци, които да превърне в нещо подобно на легионери.

— Ти, ти и… ти — каза мрачно старият войник и посочи накрая Терас. — Не знам какво си мислите че направихте тази нощ, но утре ще копаете нужници по пътя Фамена. Това го знам.

И без повече думи се смъкна надолу по хлъзгавите стълби, като ругаеше през зъби. Терас усещаше сладкия мирис на виното в дъха му още доста време, след като Костенурката си беше отишъл.

Младият легионер, който беше отговорил на Брут, отвори уста да каже нещо.

— Мълчи, че ей сега ще те удуша! — изръмжа Терас.

Юлий намери мястото на срещата без особена трудност. В кодираното си съобщение Крас говореше за мястото, където някога бяха планирали победата над Спартак. Въпреки че не беше виждал Ариминум от десетилетие, градът просто беше непроменен, а и къщата на пустата улица край доковете беше единствената, в която се виждаше светлина. Беше се опитал да запази всичко в тайна, доколкото може. Напусна Галия без предупреждение, за да изпревари информаторите, и се движи с най-голямата възможна скорост, придружен само от една центурия от Десети. Изминаха първите шейсет мили за малко повече от десет часа и после мъжете почнаха да се оплакват, че искат по-дълги почивки, а не само за храна и вода. Когато се увери, че дори най-бързите шпиони трябва да са останали зад тях, той позволи по-бавен ход през проходите на Алпите — и наистина едва ли можеха да се движат по-бързо в хапещия студ и редкия въздух. Когато приключиха спускането, Юлий беше убеден, че който и да ги е следил, трябва да изчака до пролетта.

Остави Брут и центурията да блокират пътя и тръгна към пората, която си спомняше от предишната кампания.

Отвори му мъж, когото не познаваше, и Юлий се зачуди дали не е собственикът на къщата.

— Да? — попита мъжът. Гледаше го безизразно.

— Галия — отвърна Юлий и мъжът отстъпи, за да му направи път.

Юлий чу пукането и съскането на огромния огън още преди да влезе в стаята. Помпей и Крас се изправиха, за да го посрещнат, и той усети прилив на привързаност и към двамата, когато си стиснаха ръцете. Двамата сенатори явно също го усетиха и усмивките им бяха искрени.