Читать «Земя на славата» онлайн - страница 208

Юлий се замисли за корабите — и за тях трябваха пари. Подозираше, че Помпей не знае пълното съдържание на писмото, което му беше изпратил Крас, но поне беше дошъл подготвен. Понякога безцеремонността на Крас беше истинско спасение.

— Разбирам — отвърна той. — Но в замяна искам на Десети и Трети да се заплаща от сената. Не мога да продължавам да им давам заплати от собствената си кесия.

Помпей кимна и каза:

— Това е… приемливо.

Юлий взе още едно парче студено месо от масата и го задъвка. После каза:

— Ще искам това да се потвърди писмено, разбира се. Още пет години в Галия, с толкова твърди условия, колкото можеш да осигуриш. Не искам да предоговарям условията следващата година. Крас, синът ти е готов да командва. Съжалявам, че се налага да загубя толкова добър офицер, но такова беше споразумението ни и ще го удържа. Желая ти късмет с новата ти провинция. Повярвай ми, не е лесна задача да проправяш нови пътища за Рим.

Помпей не каза нищо, но Крас усмихнато заговори и вместо него:

— Ами златото, Юлий?

— Чакайте тук — отвърна Цезар и се изправи.

Върна се с Публий и Брут. Тримата с усилие носеха дълъг кедров сандък, вързан с железни въжета. Когато влязоха, Помпей и Крас се изправиха и Крас прегърна сина си. Юлий отвори сандъка и извади шепа жълти монети. Дори Крас бе толкова впечатлен, че пусна сина си и заопипва монетите.

— Докарал съм още три такива, приятели. Повече от три милиона сестерции, според теглото им. Достатъчни ли са?

Помпей също не можеше да откъсне поглед от скъпоценния метал.

— Да — каза той. Гласът му беше съвсем малко по-силен от шепот.

— Значи се споразумяхме? — каза Юлий, като местеше поглед от единия към другия. И двамата сенатори кимнаха.

— Чудесно. Ще ми трябват стаи за хората ми за тази нощ, тук или в някоя странноприемница. Ако можете да ми препоръчате. Те са си спечелили правото на топла храна и баня. Ще се върна тук на зазоряване, за да уточним подробностите заедно.

— Има още нещо, което може да те заинтересува, Цезар — каза Крас. Очите му блестяха. Погледна Брут, докато говореше, после сви рамене. — Една особа пристигна с нас от Рим. Ще те заведа при нея.

— Води тогава — съгласи се Юлий и последва Крас в студените коридори на къщата.

Помпей като че ли се чувстваше неудобно. Публий усети това, изкашля се и се обади: '

— Да донесем останалото злато, консуле, с твое разрешение.

— Добре — отвърна Помпей, взе плаща си от закачалката до вратата и излезе със сина на Крас и с Брут в нощта.

Крас взе една лампа от стената и поведе Юлий по някакъв дълъг коридор.

— Чия е тази къща? — попита Юлий, докато оглеждаше богатата мебелировка.

— Моя — отвърна Крас. — Собственикът беше в затруднение и успях да я получа на чудесна цена.

Юлий знаеше, че собственикът вероятно е бил един от пострадалите от монопола в търговията, който Крас бе получил като част от първоначалното им споразумение. Беше малко заинтригуван, че старият мъж не се опита да поиска удължаване на лиценза си, но пък провинцията, която му беше предложил Помпей, щеше да е достатъчна, за да ангажира времето му. Юлий се надяваше, че Крас е достатъчно разумен, за да остави сина си да вземе решението. Въпреки че харесваше стария сенатор, той изобщо не беше пълководец, докато синът му беше, и то чудесен.