Читать «Земя на славата» онлайн - страница 190

Гората поне ги защитаваше от вятъра, докато я имаше. Сега знаеха, че трябваше да запазят най-близките дървета и да ги отсекат последни, но нищо, което бяха виждали до този момент, не ги бе подготвило за суровостта на тази първа зима. Беше убийствено студено.

Брут знаеше, че много от мъжете нямат достатъчно топли дрехи. Онези, които бяха получили волски кожи, всеки ден ги мажеха с мазнина, но въпреки това те се втвърдяваха като желязо. В момента цената на едни кожени ръкавици беше по-висока от месечна заплата и се вдигаше с всеки заек или лисица, донесени от ловците.

Поне легионите най-после получиха заплатите си. Юлий беше взел достатъчно злато и сребро от Ариовистус, за да даде заплатата на всеки легионер за последните три месеца. В Рим парите щяха да изтекат през пръстите им за проститутки и вино, но тук нямаше кой знае какво да правят с тях, освен да залагат, и много от мъжете отново обедняха само няколко дни, след като си получиха парите. По-отговорните изпратиха част от сумите в Рим на роднини и слуги.

Брут завиждаше на онези, които бяха изпратени през Алпите в Ариминум, преди снегът да затрупа проходите. Това беше жест, който беше зарадвал мъжете, но Брут знаеше, че е направен от необходимост. В такава сурова зима дори самото физическо оцеляване беше достатъчно трудно. Суебите, които бяха оцелели в битката, не можеха да бъдат опазени в суровата зима. Беше по-добре да бъдат продадени като гладиатори и пазачи, като първо бяха разделени и разпръснати. При традицията, че част от приходите от робите след битка отива при легионерите, суебите щяха да донесат поне по една златна монета на всеки от хората, които се бяха били срещу тях.

Вятърът се усили и Брут реши да брои наум до пет хиляди — искаше да остане тук поне толкова дълго. Часовите стояха на пост сред сивата пустота и беше добре да видят, че и той понася това заедно с тях.

Уви плаща си по-плътно. Лицето му се кривеше при всеки дъх, който бодеше гърлото му. Искаше му се то да е също толкова безчувствено, колкото и останалата част от тялото му. Кабера го беше предупредил за опасността от измръзване и той носеше два чифта вълнени чорапи, въпреки че това сякаш не променяше нищо. След първия сняг осемнайсет души бяха загубили пръсти на ръцете или краката — без Кабера сигурно щяха да са повече. Всичко това беше през първите няколко седмици, преди да се научат да уважават студа. Брут беше видял един от сбръчканите черни крайници, отрязан от един ковач — и най-странното в случая беше пасивното изражение на легионера. Дори когато режеха костта, той не усети болка.

Най-близкият легионер беше като статуя. Брут се промъкна към него и видя, че очите му са затворени и че лицето му е пребледняло и подуто. Наказанието за заспиване на пост беше смърт, но Брут тупна мъжа по гърба за поздрав, като се направи, че не забелязва прилива на страх, когато очите му се отвориха и веднага се присвиха от вятъра.