Читать «Земя на славата» онлайн - страница 191

— Къде са ти ръкавиците, момче? — попита Брут, като видя изкривените сини пръсти, когато войникът измъкна ръцете си изпод туниката и застана мирно.

— Загубих ги, господарю — отвърна той.

Брут кимна. Несъмнено мъжът беше толкова добър в хазарта, колкото и в стоенето на пост.

— Ще останеш без ръце, ако не ги топлиш. Вземи моите. Аз имам още един чифт. — Загледа как младежът се опитва да си ги сложи. Не успя и след кратка битка едната ръкавица падна. Брут я вдигна и я нахлузи на замръзналата ръка на момчето. Надяваше се да не е прекалено късно. Импулсивно разкопча подплатения си с кожа плащ и го уви около войника, като се мъчеше да не се мръщи, когато вятърът започна да хапе тялото му през дебелите дрехи. Зъбите му затракаха и Брут ги стисна, за да спрат.

— Не, господарю. Не мога да взема плаща ти — каза легионерът.

— Това ще те топли достатъчно, за да приключиш смяната си, момче. После, ако прецениш, можеш да го дадеш на следващия, който ще те замести. Оставям избора на теб.

— Ще го дам, господарю. Благодаря.

Брут изчака, докато първите признаци на цвят започнаха да се връщат по лицето на младежа, и едва тогава остана доволен. Поради някаква причина се почувства изненадващо щастлив, докато слизаше надолу. Фактът, че беше завършил обиколката си на лагера, беше само част от това естествено. Топлото телешко задушено и затопленото с горещи тухли легло щяха да му помогнат да понесе загубата на единствения си плащ и единствените си ръкавици. Надяваше се да е така доволен и следващата нощ, когато щеше да му се наложи да обикаля лагера без тях.

Юлий извади горещия ръжен от огъня и го топна в двете чаши вино. Нажеженото желязо изсъска и парата се накъдри нагоре. Той върна ръжена в жаравата и предложи едната чаша на Морбен.

Почти можеше да повярва в устойчивостта на новите постройки. Дори за краткото време преди първия сняг легионите му бяха успели да удължат пътя от римската провинция на юг до новите лагери с почти пет мили. Вдигнаха новите бараки и Юлий беше доволен от напредъка им — но зимата започна внезапно, за една нощ, и на следващата сутрин един от войниците от караула беше намерен замръзнал на стената. Строителните работи бяха прекратени и ходът на живота се промени, след като всички опити да направят по-трайна връзка с юга бяха сменени от по-важната битка да оцелеят.

Дори посред зима Юлий не си губеше времето. Едуените бяха свикнали да се справят със зимата и той ги преквалифицира във вестоносци до толкова племена, колкото познаваха. В крайна сметка установи съюз с девет от тях и предяви претенции за земите на още три, до които имаше достъп от освободените от Ариовистус територии. Нямаше представа колко от това ще успее да запази, когато зимата най-после свърши. Ако изпълнеха обещанията си, щеше да има достатъчно доброволци, за да сформира два нови легиона през пролетта. Несъмнено много от по-малките племена се бяха съгласили само за да получат уменията, с които бяха разбити хелветите и суебите, но Юлий беше планирал с Марк Антоний как да смесят легионите с най-доверените си мъже. Беше направил същото и с онези, които Катон беше изпратил, за да предпази сина си. Беше направил легионери дори от наемниците на Катилина. Независимо дали го знаеха, галите, които дойдеха при него, щяха да станат такава опора на Рим, каквато беше Кир и дори самият Юлий.