Читать «Земя на славата» онлайн - страница 192

Притесняваха го много повече племената, които не му бяха отговорили. Белгите бяха ослепили пратеника и го бяха довели на коня му близо до римския лагер, та животното само да намери пътя към храната и топлината. Нервните бяха отказали да се срещнат с неговия вестоносец, същото бяха направили и още три племена.

Юлий нямаше търпение да дочака пролетта. Моментът на тържество, който беше изпитал, когато Ариовистус беше улучен и повален, не се повтори, но той все още изпитваше увереност, която не можеше да бъде обяснена. Галия щеше да е негова.

— Племената, които спомена, никога не са се били заедно, Юлий. По-лесно е да си представиш, че едуените ще застанат гръб о гръб с арверните, отколкото някои от тези племена да станат братя. — Морбен отпи от топлото вино и се наведе към огъня.

— Може би — каза Юлий. — Но хората ми едва са стъпили в Галия. Има племена, които дори не са чували за нас. Как белгите и нервните биха приели управлението на хора, които дори не са виждали?

— Не можеш да се биеш с всички, Юлий. Дори твоите легиони не могат да направят това — отвърна галът.

— Не бъди сигурен, приятелю — изсумтя Юлий. — Моите легиони могат да унищожат самия Александър, ако се изправи срещу тях, но при тази зима нямам представа къде да ги поведа после. Още на север? На запад? Дали да търся по-силни племена и да ги побеждавам едно по едно? Почти се надявам да се бият заедно, Морбен. Ако мога да победя най-силните, останалите ще приемат правото ни над земята.

— Вече удвои владенията на Рим — напомни му Морбен.

Юлий се вгледа в пламъците и направи жест с чашата си към невиждания студ навън.

— Не мога да седя и да ги чакам да дойдат при мен. Във всеки момент може да ме извикат в Рим. На мое място може да бъде изпратен друг. — Спря, преди да продължи, като забеляза интереса на Морбен. Въпреки че той беше ценен съюзник, Цезар беше оставил виното да извади прекалено много думи от устата му.

Последното писмо от Крас, преди зимата да затвори проходите през Алпите, беше притеснително. Помпей губеше контрол над града и Юлий беше бесен на слабостта на сената. Почти искаше Помпей да обяви диктатура и тиранията на мъже като Клодий и Милон да приключи. За него те бяха само имена, но Крас приемаше заплахата достатъчно сериозно, за да довери страха си, а Юлий знаеше, че старецът не е от онези, които се стряскат лесно. В един момент Юлий дори обмисляше дали да не се върне в Рим и да подкрепи Помпей в сената, но зимата беше сложила край на всичко това. Беше ужасно да мисли, че докато той завладява нови земи, градът, който обича, пропада в корупция и насилие. Отдавна беше приел, че завоюването на една страна трябва да мине през кръв, но тази представа нямаше място в неговия собствен дом и самата мисъл за това го хвърляше в ярост.