Читать «Земя на славата» онлайн - страница 184

Цялата римска линия видя как царят се оттегля и нападна с още по-голяма стръв. Юлий ликуваше. Рейн беше на по-малко от миля и той вече виждаше блестящите води. Нареди да хвърлят копията и загледа как те осуетяват всеки опит на Ариовистус да подреди хората си. Между армиите се отвори пролука и Юлий заповяда незабавна атака, викаше на мъжете, които познаваше. Когато споменаваше имената им, те изправяха рамене и сякаш забравяха умората си.

— Докарайте катапултите! — заповяда той и вестоносците хукнаха назад, за да помогнат на капналите екипи на бойните машини.

Без видим сигнал всички суеби се понесоха в нова атака към римските линии. Юлий разбираше, че това е последният напън — неговите мъже тръгнаха напред в плътни карета още преди да го е заповядал.

Дългите римски щитове бяха вдигнати над главите на легионерите, а самите те стояха плътно един до друг, за да поемат сблъсъка с мечовете си. Никой от римските линии не отстъпи при ужасяващата гледка на атакуващите коне.

Атаката се разби и армията на Ариовистус започна да отстъпва към реката. Юлий знаеше, че без извънредните и едуените германските бойци отдавна щяха да са взели надмощие над римляните, но тъй като те ги удряха по фланговете отново и отново, легионите продължаваха да напредват, като убиваха всеки, който се изпречи пред тях.

Бреговете на Рейн гъмжаха от мъже и коне — суебите рискуваха живота си, за да преплуват реката — но ако не го направеха, щяха да ги избият до крак. Стотици бяха отнесени от течението и се удавиха.

На левия фланг хиляда от враговете хвърлиха оръжията си и се предадоха на легионите от Ариминум. Юлий караше Десети да напредва, докато мъжете не стигнаха до брега. Онези, които още имаха копия, ги хвърляха по плуващите суеби и реката потече червена.

Една лодка стигна до плитчината на отсрещния бряг и Юлий видя Ариовистус да слиза от нея и да пада на колене на земята.

— Кир! — извика Цезар и огромният легионер дотича, все още задъхан от битката. Юлий му подаде едно копие и му посочи коленичилия мъж на отсрещния бряг.

— Можеш ли да го стигнеш?

Кир претегли копието в ръката си. Войниците около него се отдръпнаха, за да му направят място за размах. Гигантът гледаше през широката река.

— Бързо, преди да се е изправил — викна Юлий.

Кир отстъпи пет крачки назад, после се затича напред и запрати копието във въздуха. Мъжете от Десети гледаха смълчани как то се издигна към слънцето… а после започна да пада.

Ариовистус се изправи, за да погледне римляните, но така и не ги видя. Копието проби кожената му броня малко над пъпа и го събори на земята. Телохранителите на царя го повлякоха към гората.

След момент на тишина от изумление легионите се поздравиха със силни възгласи. Кир вдигна ръка към тях в приветствие и се усмихна на Юлий. В отговор той го потупа по гърба.

— Геройски удар, Кир. Боговете са ми свидетели, никога не съм виждал по-добър. Самият Херкулес не би могъл да го направи по-добре. — После триумфално изрева заедно с всички и почувства въодушевлението, което идва с победата, когато кръвта сякаш изгаря жилите и уморените мускули се изпълват с нова сила.