Читать «Земя на славата» онлайн - страница 183

Усещаше смута сред легионерите. Командната верига явно беше прекъсната и Юлий събра колкото опции и центуриони можа да намери, за да им даде заповеди.

— Съберете Дванайсети и Пети! Двойно каре!

Командирите веднага започнаха да въдворяват ред в обърканите редици. Извънредните бяха по фланговете и пречеха на суебите да ги обградят. Къде беше Марк Антоний? Юлий се огледа, но не можа да го види.

Под непрестанния порой заповеди на Юлий двата легиона се събраха гръб в гръб и дадоха отпор на суебите, които се бяха струпали по краищата на каретата и ги обстрелваха. Отново и отново конете галопираха към легионите само за да се спрат пред непробиваемите стени от щитове. Докато ездачите обръщаха, легионерите нападаха; касапницата беше жестока.

С Рейн зад гърба суебите нямаха накъде да отстъпват и Юлий усети паника, когато видя първите редове от любимия му Десети да падат под поредния дъжд копия, хвърлени от галопиращите конници. Щитовете все пак спасиха мнозина и макар и замаяни, те продължиха битката.

Легионите отново тръгнаха напред. Огромните катапулти правеха кървави просеки във вражеската конница. Бойците от Десети изреваха, когато Юлий се присъедини към тях, и започнаха да се бият още по-яростно.

Левият и десният фланг се държаха. Брут командваше десния; извънредните и конницата на едуените отблъскваха атаките на суебите с дива смелост. Юлий изнесе центъра напред и суебите бяха принудени да отстъпят пред яростта на легионите.

Видя с гордост, че офицерите му си знаят работата дори и без да получават заповеди. Когато ги нападаха пешаците на суебите, легионерите разширяваха линията си, за да могат да вкарат възможно най-много мечове в боя. Когато нападаше конницата, се събираха в карета. Катапултите стреляха отново и отново, докато не останаха прекалено назад и имаше опасност да ударят римските редици.

Ариовистус събираше личната си гвардия — хиляда от най-добрите суеби. Всеки беше с една глава над римляните и беше белязан със странните издутини, които плашеха легионерите. Нападнаха Десети в средата и Юлий видя, че карето се преподреди прекалено късно, за да предотврати вклиняването на въоръжените бойци.

Центърът се разби и Десети изрева и започна да се бие с кървава ярост. Юлий си спомни как легионът беше създаден върху смъртта на онези, които се бяха огънали, и се усмихна жестоко. Десети беше негов и нямаше да се предаде. Никога нямаше да побягнат.

Тръгна напред, обграден от войници; крещеше фланговете да оформят рогове, които да притиснат врага. Зърна за секунда конете на едуените, които идваха отляво и изолираха група суеби от основните сили. Десети се катереше върху трупове, за да стигне до врага. Земята беше мокра и червена. Ариовистус беше принуден да се отдръпне от предните линии, та ревящите Десети и Трети да не го достигнат.