Читать «Земя на славата» онлайн - страница 182

— Видях съобщенията из града — каза тихо Сервилия. Мислеше за Юлий. — Колко ли хора ще се отзоват?

— След като Клодий и Милон съсипват живота на всички, мисля, че през пролетта хиляди ще преминат Алпите. Свободна земя да се заселиш — кой би устоял на подобно предложение? Роби и търговия за всеки мъж, който има достатъчно сили, за да предприеме пътуването. Ако бях по-млад и беден, можеше и аз да обмисля предложението му. Естествено, готов съм да осигуря запаси и оборудване за всеки, които иска да отиде в прословутите му нови провинции.

Сервилия се засмя.

— Винаги търговец, а?

— Царят на търговците, Сервилия. Юлий използва това определение в едно от писмата си и доста ми хареса. — Той отпрати робинята и седна на дългата пейка. — Юлий е много по-полезен, отколкото съзнава. Когато градът се втренчва за прекалено дълго във вътрешните си дела, създаваме мъже като Клодий и Милон, които не ги е грижа за големите събития по света. Докладите, които Юлий плаща да бъдат четени на всяка улица, повишават духа на всички, чак до най-ниско платените бояджии. — Той се усмихна. — Помпей знае това, въпреки че мрази да вижда, че Юлий успява. Принуден е да се бори за него в сената всеки път когато Светоний възразява срещу всяко дребно нарушение на законите. Това е доста горчив залък за преглъщане, но без завоеванията на Юлий Рим ще се превърне в застояло езеро, където рибите се изяждат една друга от отчаяние.

— Ами ти, Крас? Какво ти носи бъдещето?

Крас стана и влезе в топлата вода, без да обръща внимание на голотата си.

— Открих, че възрастта е чудесен балсам за разяждащите амбиции, Сервилия. Мечтите ми сега са насочени към сина ми. — Очите му проблеснаха на светлината на звездите и Сервилия не повярва на думите му.

— Ще се присъединиш ли към мен? — попита той.

Вместо отговор Сервилия се изправи и разкопча единствената закопчалка, която придържаше прохладната материя по тялото й. Отдолу беше гола и Крас се засмя.

— Как обичаш изненадите, скъпа!

След два дни преследване беше притиснал суебите само на няколко мили от Рейн. Знаеше, че трябва да очаква нападение, но когато то дойде, беше толкова неочаквано, че двете армии се сблъскаха още преди римляните да успеят да развържат копията си.

Бойците на Ариовистус бяха точно толкова свирепи, колкото очакваха. Не отстъпваха, освен върху телата на загиналите, конницата се виеше като дим около бойното поле, а атаките се формираха в мига, в който римляните променяха каретата си, за да нападнат.

— Марк Антоний! Дръж вляво! — изкрещя Юлий, щом го мярна в разлюляното множество. Нямаше никакъв признак, че заповедта му е чута сред трясъка на битката.

Бойното поле беше хаос и за първи път Юлий започна да се страхува от провал. Всеки от конниците на суебите препускаше с пешак, хванат за гривата на коня, и при тази скорост контраатакуването беше невъзможно. Юлий видя, че два от легионите от Ариминум вляво скоро ще бъдат откъснати, а нямаше никаква подкрепа, която да идва към тях. Вече не виждаше Марк Антоний, а и Брут беше погълнат от битката, прекалено далече, за да може да помогне. Юлий грабна щита на един легионер и се втурна към центъра на битката.