Читать «Земя на славата» онлайн - страница 180

Цезар разполагаше с приблизителна карта на района, сега притисната с оловни тежести на масата. Посочи черната линия, която обозначаваше виещата се на север река Рейн, на по-малко от петнайсет мили от сегашната им позиция. Дори и с тежките каруци това беше разстояние, което лесно можеха да изминат преди новолуние, и той благодари на боговете, че са изпратили суебите в ръцете му.

— Вдигаме лагера един час преди зазоряване — каза Юлий. — Искам катапултите с нас дотам, докъдето теренът позволява. Дори да изостанат, трябва да ни следват възможно най-бързо. Октавиан ще командва извънредните, Марк Антоний ще поеме десния фланг, Берик ще бъде на левия, катапултите да се изкарват отпред при всяко спиране. Десети и Трети Галски ще са в средата. Мъжете да получат добра закуска и меховете им да са пълни с вода. Проверете дали стрелите и копията им са в добро състояние.

Марк Антоний напълни чашата си. Беше се изчервил от удоволствие от задачата, която беше получил. Беше чул за наглостта на Ариовистус при срещата и бе разбрал, че приятелството му с Рим е приключило. Несъмнено враговете на Цезар в сената щяха да вдигнат голям шум по този повод, но това не беше проблем на днешния ден.

Крас въздъхна доволно — една от робините на Сервилия масажираше скованите мускули на гърба и раменете му. Изстудените в лед плодове, които беше изял, лежаха на топка в стомаха му. След като се отпуснеше напълно на масата, го очакваше удоволствието от топлия басейн, който вдигаше пара в полумрака. Сервилия лежеше срещу него на покрита с възглавнички кушетка и гледаше звездите. Мъничката червена точка на Марс тъкмо се издигаше над покрития с керемиди покрив. Басейнът блестеше под светлината на лампите, огромни нощни пеперуди летяха към пламъците и умираха със съскане.

— Това място си струва всяка похарчена монета — промърмори Крас и леко се намръщи, когато робинята започна да разтрива болезнената точка между лопатките му.

— Знаех, че ще го оцениш — отвърна Сервилия и се усмихна с истинско удоволствие. — Малцина, които идват в къщата ми, имат око за хубавите неща, но какво сме без тях?

Погледът й падна върху прясно боядисаната стена на новото крило на градската й къща. Крас беше осигурил земята и тя беше платила пълната пазарна цена за нея, без отстъпки. Всичко друго би означавало промяна във връзката им, а тя харесваше и уважаваше възрастния мъж, който сега се беше изтегнал под пръстите на нубийското й момиче.

— Това означава ли, че няма да ме притискаш за информация? — попита той, без да отваря очи. — Не съм ли ти вече необходим?

Сервилия се усмихна и седна.

— Татенце, можеш да мълчиш, ако ти харесва. Къщата ми е твоя за толкова време, колкото пожелаеш. Нямаш никакви задължения.

— А, от най-лошия вид — отвърна той и се усмихна, все така затворил очи. — Какво искаш да знаеш?