Читать «Земя на славата» онлайн - страница 145

Спря, свали шлема си, обърна за миг лицето си към вятъра, после изпрати заповед на центурионите да съберат хората си. Това трябваше да стане бързо и дори, ако се наложеше, грубо, защото традицията повеляваше цената на продадените в робство вражески войници да се разпределя между легионите, което пък предотвратяваше кланетата на предалите се. Все пак Юлий знаеше, че в яростта на битката много от легионерите му нямат нищо против да посекат невъоръжен враг, особено ако той тъкмо ги е ранил. Цезар накара тръбачите да свирят сигнала за край отново и отново, докато не стигна до всички и в равнината не се възцари някакво подобие на ред.

Събраха копията и мечовете от бойното поле и ги дадоха на извънредните да ги пазят. Накараха бойците на хелветите да коленичат и им вързаха ръцете на гърба. Дадоха им да пият вода, после Юлий тръгна между редиците да ги огледа — а и да видят и него.

Легионерите пресмятаха броя на пленниците и мъртвите. Знаеха, че са победили много по-голяма армия, и Юлий изпита гордост, като видя един от бойците му да вика момче с мех с вода при един вързан боец и сам да държи бронзовия мундщук до устните му.

Всички римляни го гледаха с надежда да уловят погледа му и когато успяваха, му кимаха, изпълнени с уважение като деца.

Дойде и Брут — яздеше в лек тръс някакъв кон, чийто ездач явно беше убит.

— Каква победа, Юлий! — извика той, докато скачаше от седлото.

Войниците започнаха да го сочат и да си шепнат, познали сребърната му броня, и Юлий се усмихна на страхопочитанието, което се изписа на лицата им. Смяташе, че носенето на сребро в битка е опасно — беше много по-меко от желязото, но Брут беше останал със сребърната си броня. Твърдеше, че когато хората му се бият редом с най-добрия, това повдига духа им.

Юлий се усмихна.

— Не мога да ти кажа колко се зарадвах, като те видях в равнината — продължи приятелят му.

Цезар го погледна остро, усещаше въпроса в думите. Нареди да доведат съгледвача и Брут вдигна учудено вежди, като видя нещастния римлянин с вързани на гърба ръце като затворник. Младежът беше вървял заедно с легионите и всеки път, когато изостанеше, някой го ръгаше в гърба. Юлий се радваше, че е оцелял, и с радостта от победата реши да не заповяда да го набият с пръчки, както несъмнено заслужаваше.

— Освободете го — заповяда Юлий и един от пазачите веднага сряза ремъците, с които беше вързан младежът. Той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче, но се опитваше да стои с достойнство пред пълководеца си и пред победителя в римския турнир с мечове.

— Този младеж ми докладва, че врагът е завзел хълма, който ти бях заповядал да изкачиш. В тъмнината объркал два чудесни римски легиона с тълпа от племето.

Брут избухна в смях.